55. На почивка на вилата на д-р Харкнес

Хуманитарните науки винаги са ме интересували и още втората година записах един семестър философия наред с литературата, която ми бе специалност. Професорката ми по философия, д-р Харкнес, бе неомъжена, възрастна жена и често ме канеше в малката си квартира на вечеря. Тя проявяваше особен интерес към моите идеи и ме намираше сериозен събеседник. Неотдавна получих съобщение от мисис Рийвз, че тя живее в съседно на нейното градче, и че досега е издала 34 философски книги. През лятото тя ме покани да ме заведе с големия си буик във вилата й на езерото Шамплейн, в Нова Англия. Приех с радост поканата й. През семестъра имахме семинарно обучение и ми се падна да проуча Лайбниц. Тя хареса работата ми, но остана много изненадана, когато й заговорих за един еволюиращ Бог. Четенето на философски книги ме бе навело на тази мисъл и като наблюдавах несъвършенството в природния и човешки живот започнах да мисля, че и Твореца е несъвършен. Тя преподаваше теорията на обективния идеализъм и тази идея я смути, защото бе в разрез с нейното убеждение и разбиране. Затова накрая на семестъра тя ме покани с желанието да говорим на вилата й спокойно по тия дълбоки въпроси. Оказа се, че на самия чакълест бряг на голямото езеро, чийто край не се виждаше, тя имаше две дървени вили. Настанихме се в най- близката до езерото и заживяхме идиличен живот сред чудната природа. Недалеч от вилата ни имаше малък остров, целият обрасъл с трева и с разкошни кипариси - моето любимо дърво. По самите брегове бяха разперили листати клони кленове и дъбове. Синьото езеро блестеше денем под топлото слънце и цялото островче имаше вид на обработен от човек парк на някакъв призрачен принц, чийто дворец не се виждаше. До островчето ходех всеки ден с лодка и се научих умело да греба. Водех и приятелката ми понякога на този приказен "остров на блажените". Какви чудни минути изживях в тишината на това свещено, чисто място! Там никой не ходеше, сякаш бе собственост на моята професорка. В големия хол имаше камина, която вечер палехме и приседнали на меките фотьойли приказвахме до късна вечер. На широката тераса пред вилата имаше люлка-кресло, на което можеше да се лежи. Бях крайно изтощена от непрестанно напрегнатата си работа в колежа и там за две седмици се съвзех.