56. На гости на италианско семейство

Един ден тя ме заведе до недалечен град у свои познати - италианско семейство - всички музиканти. Семейство Гизарели бе сърце и душа на малкия град. Посрещнаха ни с широко отворени обятия и ме третираха като член на семейството, когато разбраха, че ида от България. - "Съседи сме и музиканти, имаме много общо", чуруликаха те, "а и вие приличате на италианка, така мургава с черни коси". Бащата дирижираше малкия градски оркестър, който всеки неделен ден свиреше на открито в града. И трите му по-малки деца свиреха в оркестъра, а Армано, двадесетгодишен студент в "Корнел юнивърсити" бе прекрасен пианист Той дълго ми свиреше валсовете на Шопен с разбиране и темперамент. Какво чудно семейство - истински представител на музикална Италия. Те отдавна бяха емигрирали и не се чувстваха в чужда страна, като бяха завладели всички с веселия си нрав и голяма музикалност. И все пак, в погледа на Армано се четеше някаква замисленост. Той бе истинско южно цвете, попаднало в северен климат Големите му тъмни очи се премрежваха, когато свиреше някой меланхоличен Шопенов валс и в звуците му се четеше неутолим копнеж по нещо, което едва ли би намерил в този шумен свят. Напуснах милото семейство Гизарели със свидни спомени и им благодарих за родната атмосфера, която почувствах в техния дом.