20. Време е

Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Т. 2.

София, Библ. Житен клас, 1995, с. 292.

Борис Николов

Учителят Петър Дънов имаше рождена сестра, която се казваше Мария.

Като девойка тя се запознала с евангелистите-методисти във Варна. Залюбила се с един от тях - Пенко Стамов и се омъжва за него. От брака си има четири дъщери: Любка, Йорданка, Добра, Анка и син Константин. Всички деца на Мария са били евангелисти и смятаха, че техния вуйчо - Петър Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това. Единствено една от дъщерите - Люба, по мъж Чакалова, приема Учението на Учителя.

Дошло време, Мария е възрастна и болна. Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ. Поискала Той да отиде при нея, на место да й помогне. Учителят поръчал на Люба: "Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине".

Дъщерята се връща у дома, а майката я посреща здрава. А като тръгнала към Учителя я оставила на леглото, готова за умирачка. Минало време и баба Мария отново се разболяла и изпраща Люба да търси Учителя за помощ.

Люба отива на Изгрева да търси помощ от Учителя. Отива горе, но Учителят Го няма. Пита този, пита онзи и всеки казва: "Ами Учителят е тук, иди и Го намери!" Люба отива в стаята Му, търси Го, а него Го няма. Търси Го в приемната долу, а него пак Го няма. Търси Го по целия Изгрев, а него Го няма. Кой когото срещне пита за Учителя и всеки казва, ето, Учителят е тук и беше еди къде си. Отива Люба на посоченото място, а Учителят Го няма.

Всички, които разпитва, казват, че Учителят е на Изгрева. А тя не може да Го намери. За останалите Учителят е на Изгрева, а за нея Учителят Го няма. Така изминали три дни, без да може Люба да се срещне с Учителя и да иска помощ за майка си, която е рождената сестра на Учителя. На третия ден баба Мария си заминала от този свят.

Тогава Люба отива при Учителя и съобщава тъжната вест. Учителят се усмихнал: "Сестра ми Мария искаше да се изхитри и този път, но беше вече дошло време да си замине".

За всеки човек е определено време да слезне на земята и му е определено време, когато да си замине. Това се отнася за разумния човек.