21. Учителят в Дългопол, Варненско

Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Т. 17.

София, Библ. Житен клас, 2003, с. 644.

Д-р Стефан Кадиев

Учителят идва в Дългопол. Баща Му не Го приема. Учителят отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. Там се среща с местния учител Никола Овчаров. Той го завежда и приема в дома си, където Учителят престоява към един месец. Гледал на Никола Овчаров и му казал:

- Ти от деца нямаш късмет. На стари години при чуждо дете ще умреш.

Той имал едно дете на 3 години, казвало се Велчо, но се поминало в същата година след заминаването на Учителя от Дългопол.

Жената на даскал Никола Овчаров, като чула думите на Учителя, Му се надсмяла и Му казала една цинична дума.

Като умира момченцето им Велчо, те си взимат едно хранениче. Даскал Никола не го искал и не го обичал. Една сутрин жена му Злата оставя даскала и храненичето да спят, а отишла у съседите за мляко. В това време детето се събудило и извикало на спящия: "Татко, татко!" И той чува също гласа на заминалото си дете. От този момент той обиква като свое дете храненичето - Надежда.

Тя завършва акушерство и се установява в близост до София - в Слатина. При нея идват осиновилите я родители - даскал Никола и Злата, където прекарват старините си и умират на ръцете на храненицата си - тъй, както Учителят им казал много години преди това.

И двамата са погребани в слатинските гробища край София. Надежда и сега е още жива и живее на Слатинското шосе. След много години отива Надежда, придружена от сестра Райна и разправя Му за случая и иска от Него да види извора.

Когато Учителят е бил в Дългопол, идвала при него родната му сестра Мария. В това време тя била болна.

На западната страна на Дългопол се намирала местността Карабурун, сега се именува Камен дял.

Там Учителят открил един извор, който нарекъл "Бялата вода". Построил шатра и стоял със сестра си Мария 20 дена, където пила и се мила с откритата от Учителя вода и оздравяла.[Забележка на съставителя. За "Бялата вода" виж "Изгревът" том X, снимки № 9 и 10.]

Сестра Мария разправя за Учителя, че изминали цели 3 години, а Учителят като дете не проговорил нито дума в това време. Майка му Добра много се тревожела и страхувала да не е ням. Един ден, като се завръщали от нивата, ги посрещнала бабата на Учителя, по майка, и казала:

- Петър проговори като възрастен: "Бабо, направи ми люлка, че искам да спя!"

След това вече започнал да говори.