(В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 1.І.1930 г., София, стр. 1)
Време е да се тури ръката на раните и да се говори истината - и само Истината, колкото и да е горчива тя: Живот липсва, липсва вяра в тоя живот.
Човещина нямаме. Любов, обич няма помежду - и обърнахме се на зверове, които са готови да се разкъсат.
А без обич, без уважение, без Истина, без Вяра - нищо не може да се съгради, никакъв живот е невъзможен - такъв градеж не може и да устои - граденото с години пада за една нощ!
Когато е студено, запалят огън - и се греят. Когато са гладни, търсят хората хляб - и ядат. Когато са жадни - донасят вода и пият.
Братя - с отрова сме поени, с омраза сме хранени, затова сега се не обичаме, гоним, избиваме.
Тия, които знаят да палят огньове - да живеят с Истината и да помагат безкористно, да се грижат за немощните и бедните, без сами да са богати - нека излязат напред, за да палнем още повече сърца с любов и себеотрицание, себепожертвувание, та да светне в душата на народа ни - да разбере, да се не самоизяжда. Крайно време е! Обич и самопожертвуване!
Ний викаме не само богатите, които имат, а и бедните да дойдат, защото дава не тоя, който дава излишъците, а който в името на своята идея дава себе си. Такива хора винаги ги е имало, има ги и сега - заради тях съществува и се крепи светът. Тях викаме към работа; защото време е дошло да се палят сърцата. И онова сърце, което го не запали Любовта - омразата ще го запали - и то ще изгори. А което сърце запали Любовта - то ще гори и няма да изгаря - ще има мир в себе си, ще носи Радост - ще донесе щастие на народа ни.
