(В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 1.І.1930 г., София, стр. 1) Великите мисли са дотолкова велики, доколкото дават разрешение на належащи въпроси.
Отпреди хиляди години още българските царе, велможи, военачалници и боляри са се стремили да направят България велика. Те водили много войни, създавали закони, трудили се неуморно - но резултатите им били много краткотрайни - те не успявали даже си отпочинат от едни нещастия, когато други ги настигали...
Всички те, не че са нямали добри желания и големи стремежи, но очевидно методите, които бяха употребили, не можеха да ги приближат до поставената цел. Те имаха твърде кратковременни постижения - ясно е, че нещо не им е достигнало.
След освобождението ни, вече петдесет години, българските царе, държавници, началници и общественици правят съществени усилия да постигнат по-добри дни за страната, да дадат радост, щастие и успех на синовете на тая земя, да я възвеличат, за да може всички да се радват на спокойствие и мир. И тям не са липсвали никога стремеж и желания, но изглежда употребените методи не са били такива, каквито трябва да бъдат, пътищата им не са били вярно избрани, защото не са завели до поставената цел; средствата им не са били правилно използувани, защото не са дали очакваните резултати.
Какво е положението днес - всички го знаем.
Но ако старите могат да седят до огнището, болните - да охкат в леглата си, недъгавите - да проклинат съдбата си - здравите трябва ли да чакат със скръстени ръце?
Ако една кола се е обърнала или затънала някъде, трябва ли само да се окайваме и оплакваме? Тези, които могат, трябва да се заловят да я оправят или извлекат, а след това да търсят причини и отговорности - ако има нужда.
Ако параходът потъва - безумие е да търсиш в тоя момент погрешките в тия, които са видимите виновници на това нещастие.
По-важно е да се разбере, че новият мост, който ще направим над реката вместо съборилия се, не трябва да има гнили греди, отколкото с часове и дни да спорим защо се е съборил и с това изгубим ценното за творчество време.
Днес българите и държавниците ни си служат със същите прийоми, стари похвати и методи, с каквито са си служили и в миналото - и резултатите са налице: те са същите, както и в миналото.
Много естествено е, че ако ний искаме да получим други резултати, трябва да употребим и нови методи, които да са в съгласие с разумната природа, която ни заобикаля, та да внесем нещо ново в сегашното, както на един болен дават по-силна храна или лекарство, за да му помогнат.
Израз на това ново ще се помъчим да бъдем. Доста дълго мълчахме в печата, без да престанем да работим, защото нашият принцип е, че делата са, които говорят, а думите само потвърждават или отричат.
И затова ний знаем, че будните ще ни чуят, гладните и жадните ще ни разберат, а свободните и силните души ще присъединят своите безкористни усилия в благородната работа да се донесе истинска светлина, вярно братство и щастлив живот на нашия избран народ.
