(118) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VI.1941 г.
Ваше Величество,
Много бих Ви молил да се застъпите отново за студентите, чиято молба Ви предадох. Те са около 45 человека. Даже да са направили волно или неволно някакво нарушение на многобройните правилници, параграфи и членове, мисля, университетската управа не трябва да се формализира, когато се касае българи да получат по-висше образование. Пък най-после, днес, когато се помилваха толкова престъпници от затворите и когато начело на самия университет стои божем представител на християнската] личност - презвитер ректор, нека се помогне на тия бедни момчета да си довършат образованието.
Ако обичате, понатиснете малко министерството, защото министърът Ви е обещал, но секретарят му е писал писмо с тълкувания, които са унищожили обещаното... А сега ректорът си умива ръцете с това тълкувателно писмо като Пилата някога. А що са криви тия момчета, повечето беднорийки, които вече два месеца чакат да ги приеме нашият университет и неволно си спомнят, че чужденците не са им правили тия въртели, макар че са били сърби и сръбски университети... Поне малко патриотизъм да се прояви на дело - инак в речите и банкетите го имаме и за износ...
Моля, застъпете се.
Приложени Ви изпращам и три изрезки от вестници с молба да се не повтарят случките, които са описани там. Така може да постъпват само тесногръди «патриоти», които не виждат по-далеч от носа си. Интересите на държавата налагат такова държание да се изключи, ако искаме да живеем в мир и добро бъдеще със съседите си. Да не повтаряме техните погрешки.
Като се извинявам за безпокойството в случая, надявам се все пак, че няма да пропуснете да направите едно добро, защото зная, че радостта на другите е и Ваша радост, а тия бедни момчета я чакат твърде отдавна, затова и ще я посрещнат с толкова по-голяма благодарност.
