(115) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 29.I.1941 г.
Ваше Величество,
При всеки рожден ден човек се връща към онова пристанище, на което някога е слязъл на Земята - и без да ще, се приближава към другото, от което ще я напусне. В тая междина от дни и години човек учи в голямото училище на Живота.
Блажен е този, който, като го изпитат, знае!
Здраве, успех и радост Вам и домочадието Ви, за много години
пожелава Любомир Лулчев
29.I.1941 г., Изгрева - София
Някои мисли от Учителя
(От разни беседи)
Започне ли човек да живее сам за себе си, страданията неизбежно го следват.
Човешките работи първо се опитват, а за Божествените работи, първо - вярата, а после - опитът.
Оправянието на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправи своя малък свят.
Любовта разрешава всички противоречия. Следователно, искате ли да бъдете свободни, прилагайте любовта. Правите ли нещо, правете го от любов.
Който остарява, без да поумнява, не е разбрал старостта.
Религията е наука за възпитанието на човешкото сърце. Науката - за човешкия ум.
Человектрябва да се постави при тежки условия, при усилени времена, за да се научи да мисли.
При каквато и мъчнотия да се намирате, разумният свят ще Ви помогне да я разрешите.
Вие сте родени добри. Проявете доброто в себе си.
За да бъдете свободни, не изказвайте любовта си.
Като обичате, Вие се свързвате с цялото Битие и се радвате на пълнотата на живота. Това значи да вършите волята Божия.
Всички същества са еднакво надарени, но не са еднакво проявени.
Докато хората не дойдат до пълно съгласие с природата, последната всякога ще разваля плановете им.
Цената на човека седи в неговата душа, а не във формите и положенията, през които той минава.
