Не бяхме се виждали доста отдавна. Идванието на германците му внесе сигурност613, но влизанието на сърбите го подплаши и той трябваше да търси подкрепа наново.614
Въпросите, които третирахме, бяха: първо - за положението на сърбите, поведението на македонците, които искат сега да се даде ход от германска страна - питали какво да се прави, и идването на Браухич, главнокомандующ[ият].615
По въпроса за сърбите му казах, че е добре за нас, понеже по-рано те бяха лансирани по-добре пред германците и сега ги разбраха колко струват и ще може нещо да се получи. По никой начуш не трябва да се меси Македония -тя трябва да бъде следствие в тая работа, а не подтик. Ние трябва да пазим да се не бием пак със сърбите, защото е грехота. Македонците нека си получат своето, но после, не сега - да се не започва с това, което ще озлоби и съедини сърбите. И царят намира, че не е моментът сега, когато България е слаба, да се повдига тоя въпрос. Много да пази да се не явяваме братоубийци. Те нека си покажат магариите. Казах му, че това са два преврата: един - военен и други, който е успореден на тоя - политически, който изтика тълпите на сцената и по тоя начин изтърваха положението из ръцете си, но че и двата са дирижирани от Англия.616 Царят потвърди, че и той има това впечатление, особено като видял Евтич там, и взе да ми обяснява какъв е Евтич. Казах му:
- Точно - каза ми той, - аз търсех на кого да го оприлича.
Казах му да се пазим от предизвикателства и да държим в ръка управлението, да се не оставя германците да се справят направо с факторите, защото ще стане излишно управлението и самият той. Сега на Браухич да каже да се разберат с Русия на всяка цена, ако стане нужда, да дадат нещо от Полша или цялата на Русия618, но с нея да бъдат на чисто, защото нещата се усложняват и трябва да се действува решително срещу Англия, инак ще бъде опасно и за тях. Русия насърчи Турция с този пакт за ненападение и изобщо дирижира нещата както си иска, и като такъв фактор, трябва да държи сметка за това. Царят да бъде много внимателен, защото сега няма на кого да се обляга. Той има служители, но приятели няма и затова трябва да ги пази. Познах му за Багрянов.
- Защото все-таки той ти е приятел - казах му аз, - а виждаш какво е и при най-малките разклащания хората как стават.
- Да - каза ми царят, - аз, който видях велика Румъния, велика Полша и видях сега какво станаха, аз не мога да се лъжа на тия временни работи.
- Да, и слава Богу, дръжте спирачките на тия хора, които не знаят какво правят, защото са като децата.
Това - за министрите и политиците.
Говори ми за царицата пак и каза, че българският престол бил проклет откъм царици.619
- Защото - казвам му - са били все чужденки: еврейки, гъркини, маджарки, та и сега - италианки, и то смесена с черногорка... и пр.
Казах му, че откъм външна опасност за България няма, но от наши си хора може да се случи нещо, та трябва да се пази, понеже те са много сервилни - повече, отколкото трябва, и по този начин ще разглезят германците.
Царят се съгласи с това и обеща, каквото може, да направи. Приказвахме в то[зи дух], когато донесоха бележка, в която се казваше, че маджарите запитали дали българите ще турят войска на югославската граница. Попов им казал, че нашите войски са за гръцката и турската, а не за сръбската граница. Имаше телеграма от Берлин от Драганов, че за македонското движение нищо не могат му каза. Препоръчах му Нед./ Атанасов за Русия, като му казах да имат връзка непременно, защото е важно.
Той се съгласи да стори нещо, но изглежда, че го е страх от Русия и че не [смее] да води политика с нея - тогава му казах да пази отношенията на Германия и тях, да бъде добре с Русия, но да направи това непременно.
Разговорът продължи в тая насока, но аз бях си унесен в моята си мисъл с романа си, [за] който не говори[хме].
