НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

(102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч

ТОМ 20
Алтернативен линк

(102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г.

в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч.



Викан бях, за да говорим по заминаването му за  Германия. Преди това снощи ми говори Севов. Изглеждаше разтревожен от  това, което става в парламента, исканието на списъци на масоните от  Габровски, когато и той самият е масон. Сондираше ме, понеже били  зверове и вълци депутатите, дали не може да се разпусне камарата. Казах  му, че там винаги са били такива. Приказвахме и някои други.

Царят започна с болката си, [на] която празнувал  25-годишен юбилей миналата вечер, придобил я на завоя на Черна, и ми  разправи с големи подробности как е станал боят, кого са ранили, как той  останал, защото било лошо положението, като морална подкрепа, но бил с  тънко шинелче и тогава сетил първата болка.

След това започнах пък аз да му говоря за  тревогите без нужда на народа и почнах да му чета изрезки и [да му]  разправям случки, че напразно тревожат това население с карти, книги  черни, задушница, справки и пр., че това е мъчение, с нищо неоправдано,  че той трябва да си каже думата, да чуе народът какво иска, а не да вика  к[...] Как не вижда какво става под носа му?

- Внимавайте да не стане един ден излишно  всякакво разпореждане, защото народът, като се измъчи прекомерно, ще  каже: «Циганин да дойде, но да тури ред!» Да си не сменим ролите - Вие  да викате: «Не може да се направи това, онова?», а аз да Ви казвам, че  не може вече.569

- А то тогава няма и да ме има - каза той. - Не мога сам, нямам хора.570 Излагат ме, нали видя какво направи Багрянов. Така ще направи и Даскалов.

- Ти сега като отидеш, като се върнеш, може да  заповядаш да престанат тия дивотии, защото никой не ще знае какво си  приказвал там и защо го правиш.

- Това не е лошо - каза той.

- То е необходимо, защото, ако продължава така да  се тревожи народът, ще стигнем дотам, да му изкъсаме нервите, че като  стане нужда, да не иска да ни знае, още повече след като видя, че  Добруджа се взе и без война и значи няма защо да се прави воина...571

Каза ми, че ще върви в Залцбург и ще замине в неделя сутринта с аероп-лан и няма много да се бави.

- Те искат да ми направят трюка, както направиха с  Телекнис, Шушин, с... - той ги изреди мнозина. - Да ме викат набърже,  да ме тъпчат, да ме шашардисат и толкова.

- Да, но ти имаш вече опитността на царицата (беше ходил на 13-и с.м. във Варна да празнуват рождения й ден).

- О, това е феноменално - и започна да ми  разправя за нея, за Симеон-чо, който гледал лошо селяните и те го  гледали лошо, и как той му разправил приказката за кръстника си руския  цар, който не искал да гледа народа си, и как народът му се разсърдил и го заклал - него и децата му...572

Разговорът мина върху интимни работи. Казах му да  се не сърди, защото причината не е само в царицата, а е и кармична -  нейната династия е свалила тая на майка му и сега той е господар тука -  воюването продължава, въпреки волята...573 Той се изненада и после каза:

- Сигурно - и продължи разговора.

Минахме после на отиването му. Казах му, че  вероятно го викат да му кажат каква ще е ролята му и че сигурно ще искат  да издрънчат нещо от това, което ни е признато вече, за да кажат после  пред русите, че ние сами сме им го признали като отстъпка в тяхна полза,  от някаква признателност...

- Да, и мойто впечатление е същото - каза той. - Аз исках това и на Кока (Евдокия).

- Вие ще бъдете буден, няма да взимате решение.

- Да, аз и затова взех със себе си не Филов, а ще  взема Попов, за да има нужда от министерски съвет и пр. Те ще ми  сервират нещо.

- Но Вие сте в стихията си - барото*!  Най-после, Вие трябва да бъдете смел, още повече, че имате отлични  позиции - по-рано това, което им казахте за англичаните, се вече  потвърди; това, което им писахте в писмата - също.

- Да, даже «мот-а-мо»**  го заяви след пет дни турчинът това, което бях писал! А също аз бях ги  предупредил и за италианската армия, че не я бива много като войска, и  сега се радвам, че събитията ме потвърдиха.

- Да, тези именно позиции, които имате, ще Ви  дадат изходни положения за там. Но трябва да се направи нещо и за  вътрешната политика. Ето, за външната, като казахте от 10 години: «Мир!»  - и това се поддържа. По вътрешната също трябва да вземете едно твърдо  становище и да го кажете ясно, за да го знае и народът, и когато  министрите не вървят по него път, да знае, че те грешат, а не да се  крият зад гърба Ви...

- Да, Лулчев, но това е много по-трудно. Вярно е,  че за вънкашната политика - но тя е отговорна и няма далавери, затова  ми се не месят, за вътрешната обаче те мислят, че я знаят по-добре от  мене, и има много далавери - там е всичкото. И да кажа на министрите, аз  си зная, ще ме изложат и ще ме оставят да се боря сам с лигата, която  по-рано беше в главите, а сега е в храната на хората (гражданската  мобилизация). Не мога, ще ме изложат.

- Ами, като се върнете, кажете на военния министър да я разтури.

- Ще ме издаде. Доволен съм от него, че поне не иска да става по-голям, но ще ме издаде...

- С «не може» работите не се оправят, а с «може».  Гледайте да не съжалявате за пропуснатите моменти после. Тоя народ  трябва да бъде уважаван и без нужда да не бъде тревожен. Преди да  тръгнете, съберете министрите и им кажете поне Вашето мнение, пък ако  искат, да слушат, ако не - ще имате после хубави позиции, когато искате  да им дадете пътя, защото тяхното безгрижие ще роди бури, които всички  ще трябва да понесем.

- Добре, това може да направя, макар че няма много да ме послушат...

Разговорът продължи в тая насока. Царят беше измъчен доста, но се държеше.

- Вие сте намерили едина бутон и току все него натискате.

- Не, и депутати ще подигнат въпроса в камарата -  добре, нека ме улеснят. Аз ги оставям, нека се компрометират с тия си  нареждания.

- Добре е това, но да не стане повече, отколкото  трябва, и да се хвърли вината във Вас, както са започнали вече - че  всички Вие и децата получавате пари, а ако [има] някой като Хитлер, само  той ще получава...

Царят се огорчи. Казах му да отнеме външната търговия от спекуланти, да я вземе държавата. Обеща....

Външната търговия да я вземе от ръцете на  спекулантите, които печелят милиони, като обират населението, и се  хвалят, че са негови приятели, а пикаят по главата му. Той обеща да  стори това. Заприказва ми за Рибентроп, когото нарече своя антипод, на  когото познава много добре характера и затова той не може да го търпи...

- Няма нищо - казвам му. - Сега, като отидеш и  като видиш с какви ограничени умове хората управляват 90 милиона народ,  че искат и на целия свят да се наложат, ти ще се окуражиш и ще се върнеш  с по-голяма решителност да туриш в нашата държава с една шепа народ  повечко ред и справедливост!574

______________________________________
* баро (от цигански) - голям. Означава «големец, богаташ». Днес го наричат «баровец». (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.)
** mot-a-mot (фр.) - дума по дума, буквално. (бел. М.И.)


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ