(101) Среща с Царя, 11.XI.1940 г. [у генерал Стоянови]
По повод [на] Закона за защита на нацията писах едно писмо на царя на 9.XI.1940 г., а той ме извика на среща в Стоянови на 11.ХI в 9 без ¼ , но аз отидох в 9 без 5 и той беше вече дошел. Преди това се отбих при Учителя, той ми каза няколко думи:
«Без закон не може, но България трябва да има най-меки закони. Ние нямаме нищо против никого, но правда трябва да има. Гнилата греда сама се изключва от работа. Да се премахнат своеволията в закона.»
Царят почна с уфкане; офкане, като седна на един обикновен стол, а аз седнах на канапето, гдето той по-рано сядаше.
- Не може, Лулчев. Така си е било някога, така си е и сега - или се разрушава, или убиват тоя, който седи на трона. Това и историята го е отбелязала. И аз (това беше по повод, че го поканих да седне на канапето, а той седна на стола) не правя изключение... Ще карам, доколкото мога, но разсипвам се...
- Чакай де, още не си седнал на трон - засмях се аз, - още си на обикновен стол...
- Ние сме поколение, което си отива. Ние не можем да разберем някои работи, които идат-това е трагедията ни. Ето, скоро моите министри ми говориха, че Германия ще победи, че тя... и пр.... - Но - казвам им, - това вярваме ние, които сме расли с нея и които утре може да си изгърмим с нея, но народът се надява на Русия, и ние не можем да не държим сметка за това!
- Много добре - казах му аз. - Това трябва винаги да се помни. Ако Германия държи сметка за Русия, колко повече ние трябва да държим!566
Чете ми едно писмо от Драганов [от] Берлин, в което пишеше за срещата си с фон Папен и между другото потвърждаваше, че ако германците не превземат Англия през зимата, на пролетта, като им дойде американската помощ, ще бъдат в безизходно положение. Пишеше също, че навсякъде се разправяло, че Италия имала едно сигурно средство тайно да победи Гърция. Това било... германската армия...
Говорих му за закона. Каза ми, че не го е още чел, и ако искам, нека му кажа на какво да обърне внимание. Прочетох му няколко члена и му казах, че и сега изнудват много евреите, но че тъй, както е направен, законът дава място на много произволи и безпринципни лични и заинтересовани решения.567
- Друго е, ако в самия закон се дават норми конкретни докъде е почтено или позволено, откъде започва непочтеното. А сега както е, може да се напада всеки, и по чисто лични поводи.
- Сега разбрах - каза ми той. - Значи трябва да се турят граници и норми, за да няма произволи. Аз много отлагах и не исках да го правим и ние, но сега вече, след като го имат в Румъния, Унгария и даже във Франция, реших, че е по-добре да се направи от нас, отколкото да ни го наложат.
- Това, разбира се, е по-хубаво, но нека бъде справедлив и да затваря вратата за произволи...
- Да, трябва да се даде да се шлифова... Аз самият не съм юрист, няма и нужда, но трябва да се внесе справедливост, колкото е възможно по-голяма.
Това са преходни състояния.
- Да, моята грижа е сега да отбивам тия германофилски течения и отвътре. Моята работа се усложнява от поведението на някои.
- Между които е и Вашият баща.
- Ами да, той е писал няколко писма на Хитлер, в които има много непочтено към нас... Но аз казах на Ганчев (генерала, който ме пита какво да каже на царя отец) да му каже да престане да конспирира срещу тоя, на когото преди 23 години целувна ръка като пръв негов поданик, защото не може да му прости, че той успява там, където той не можеше, и нещо повече - поправя и неговите погрешки... Той се смая... Отлично, казах му, най-после нека чуе истината! Да, и на тръгване ми целува и той ръка!568
Говорих му за разиграването на гражданите със сиренето и кашкавала, когато те са в изобилие и ще се развалят, ако не се употребят. Също за това разигравание - вчера викат домопритежатели, днеска - глави на семейства за карти и така разиграват с хиляди хора, когато десетина души може да ги разнесат по къщите, ако тия хора обичаха народа си. Казах му, че има писмо, и му го прочетох, че в Добруджа е посято 5 милиона килограма еврикирано жито, което не може да поникне... Тогава и той ми каза, че е забелязал организиран саботаж от чиновници. Казах му и аз как агрономи разкарвали селяните с картофите в Своге и пр.
- Не трябва да се стои повече със скръстени ръце.
Той се съгласи с това, че гражданската деморализация (мобилизация) е свърталище на такива отровни змии и превратаджии, но той каза, че сам не иска да се справя и трябва да му се помогне. Заприказвахме и за обирите в Добруджа, особено за непочтеното държание на офицерските дами и пр., които са обирали коприни. Говорих му дълго за това гражданско запасявание, което е против традициите на българина, и че е по-лесно да има в сто хиляди къщи по 10 кг боб, отколкото един склад - с 1 милион, за който трябва сума разходи за чиновници, тефтери, и една бомба може да го разруши.
- Те въглища от 40 км не могат да докарат, като няма нищо, а утре, ако падне бомба и разруши тунел, как ще хранят София. Те искат да покажат, че Вие не можете да се справите с тая работа - саботаж.
Питах го за земетресението. Каза ми, че бил спокоен, защото е Божа работа, потърсил само Евксиноград, да пита как са, и пак заспал, утешен, че поне за това няма да го обвинят, че той е крив... Смях се с него.
Започна да ми разправя за царицата и за децата, с които беше говорил тая сутрина. Казал им, че Бог пази добрите деца, и те се успокоили. Симеончо се оплакал, че кучето му повръщало от земетресението.
Говорих му и други работи: да свика министрите двама по двама-трима заедно, да не може да лъжат, ако са сами, и после да им заповяда какво иска от тях. Поиска ми материали и аз му обещах да му дам. Тая вечер пратил Севов да ми каже, че Хитлер чел писмото му и го е викал лично да го види. Зарадвах се много, че поне сега той ще може да отбие интригите на нашите професорчета и генерали, които се сънуват министри...
