(В. «Зора», г. XIII, бр. 3720, 12.ХI.1931 г., стр. 4.)
колкото една идея е по-шаблонна, толкова тя се разбира от по-широк кръг хора, смята се за «съвременна», не учудва никого, класира се като «добра», «полезна», или «допустима», «в реда на нещата», «прогресивна», «научна», «разумна»...
Малкото усилие, с което се достигат днес научните становища, знанието в популярна форма, понякога минава за големия плюс на съвременността, без да се вземе във внимание, че тъкмо тая леснота на придобивката обезценява неговата същност; че то се носи като някаква модна дреха, която може да бъде захвърлена всеки момент, щом дойде нещо по-ново, че всичко това е като дървета без никакви корени в съзнанието на хората - при първия порив на вятъра се събаря и изчезва.
Днес за мнозина знанието се състои в постоянното повторение на чуждите мнения.
В такава умствена среда, много естествено, колкото една лансирана идея е по-дълбока, толкова тя се струва, че е изпреварила времето си, толкова по-малко хора я разбират, толкова тя е «по-чудновата», «еретична»! Носителите на такива идеи са наричани дори луди (Христос например, Евангелие от Йоана, гл. 10, ст. 20; Галилей и др.), са били разпъвани, горени, затваряни.
Средата не е била още готова да ги разбере. Това са го опитали всички ония, които са поискали да внесат принципиално новото в живота - винаги те са срещали голям отпор в ръководящите кръгове, които, неспособни да носят новото, а понякога и да го разберат - са държали с голямо упорство старото, което им е гарантирало привилегированото място в обществото.
А ако така упорито се отрича всичко ново, как ще влезе в живота то?
Ако се слушат невежите и консерваторите, никога няма да му «дойде времето»...
Но то, Новото, прилича на дете, което «като му дойде времето» - ражда се и без акушерка.
Периодически, по разни поводи, вниманието на нашата читающа публика е бивало привличано около учението и личността на г-н Дънов. Оригинални и своеобразни, те - учение и личност - са ставали обект на антрефилета, спорове, легенди, а напоследък - и на полицейско следствие...*
След двегодишно изследване «следствието се помъчило да установи» някои факти от живота на г-н Дънов.
Това не е лошо.
Самото изнасяне на истината, по който и да е повод, е винаги от обществено значение, а за един вестник, който е обществена трибуна и ръководител на мнението на своите хиляди читатели - и една необходимост, условие за порядъчност и добросъвестност.
Окъслечните сведения и части от разговор обаче, приписвани г-н Дъно-ву (бр. 3706 от вестника Ви) подчертават една несвързаност, и даже нелогич-ност, която е може би естествена и характеристична за тези, които е трябвало да избират от едно голямо следствие отделни фрази за сведения на печата, но която, според нас, не отговаря на действителността. За да се увери човек в това, не е необходимо нито да се насиля частно жилище в отсъствието на неговите стопани и да се иззимат художествени картини, нито има нужда от каквито и да е микрофони, за да бъде чут г-н Дънов. Напротив, от 35 години вече, той говори публично, пред хиляди хора, чужденци и българи; неговите думи се сте-нографират и са напечатани в повече от петдесет тома, преведени и на европейски езици, отвсякъде възхвалявани и почитани. Това е известно на хиляди слушатели...
Преди тридесет и пет години г-н Дънов е бил поканен за пастир на ямболската протестантска църква. Той, според думите на тия, които са го поканили, е отговорил, че може да бъде, но при условие, че ще служи без заплата. Това се видяло много чудно тям - и те не се съгласили. Оттогава, посветил живота си на безкористно служене на Бога, той има резултатите, които са пред очите на всички, които имат очи и могат да гледат, имат уши и слушат... без микрофони...
Тридесет и пет години непрекъсната филантропическа дейност, без да е поискал от държавата някаква помощ, без да е обиколил министерства за фондове, без да се е отзовал поне веднъж на хилядите нападки, които хора, според разбиранията си, са смятали длъжни, че трябва да му отправят... Тихо и търпеливо той е работил върху душите на своите ученици и слушатели.
Петдесет хиляди наблюдения, единадесет хиляди проверки, от които всяка има по тридесет и девет елементи - са един грамаден научен материал за проучване на българския народ, какъвто няма подобен на себе си, и който, публикуван, би бил достатъчен само той да му даде авторитета на първостепенен учен, ако той го желаеше.
Когато италиански професори се считат за щастливи да бъдат ученици на Учителя Дънов; когато американското розенкройцерско общество пише официално, че г-н Дънов е написал най-хубавото съчинение (думата е само за беседата «Великият закон», изпратена им от един приятел на английски), а канадският журнал «ТИе ТогсИ» пише дословно:
«Тази малка книжка съдържа една беседа от Учителя, държана в Русе на 11 октомврий 1925 г., която по своите достойнства няма равна на себе си в цялата американска ораторска литература.» (Справка - юнския № от 23/6, 1931 г.), и когато в Япония го почитат наравно със своите най-големи духовни учители... в нас му правят полицейски дознания по две-три години и го слушат с микрофони!
Виждаме се принудени да подчертаем още веднъж факти, известни на всички, които са слушали г-н Дънов.
Учението на Учителя Дънов не е религия, а една космогония, мироглед, който обхваща всичките прояви на живота, всичките области на човешкото знание и култура, има своите методи, опити и наблюдения, резултати и постижения - и тия именно реални резултати са, които държат около него хилядите му последователи от България и целия свят.
Това е учение за живота в най-широката смисъл. То носи за всички, които са си дали труд да го проучат, нова светлина и нови сили за работа. Хиляди хора, които са се намирали на страшния кръстопът на живота, с изтерзани души, в най-трагичните дни са получавали утеха и подкрепа в Божественото слово на тоя Учител. Те са живи и могат да свидетелствуват за себе си.
Хора с крайни убеждения са се пробудили за обич към братята си и почит към всичко живо.
Брат е, който има братско държание. Не може за погрешките на случайни слушатели да се държи отговорен онзи, който никога не ги е учил да грешат. Защото, ако се приеме противното - би трябвало днес пред съда да се изправи, заедно с подсъдимия секретар на Синода - и целият Синод...
Литературата на братството - учението на Учителя Дънов - е, както вече споменахме (поне част от него), отпечатана в около 50 тома. Има отделни беседи на всички почти езици, включително и есперанто. (Имаме трогващи писма, че хора чужденци изучават български, за да имат възможност да четат в оригинал беседите на Учителя!) Достъпни са на всички. Публичните неделни беседи - също.
Нека се надяваме, че всички, които се интересуват от истината, ще си послужат със собствените очи и уши да видят и чуят, и със собствените си умове да направят своите заключения.
И за всеки безпристрастен человек те ще бъдат едни: че няма по-нужно за българския народ учение от това, което му носи духовният Учител Дънов. Бъдещето ще увери всички.
София, 16 ноември 1931 г.
Любомир Лулчев
____________________________
* По повод на нашата информация за следствието против Дънов, получихме осветленията, на които даваме място тук. Те представляват обществен интерес между друго и с отговора на въпроса: «Дъновизмът религия ли е или нещо друго?» (бел. а.).
