11.
(В. «Живот», бр. 7, 3.V.1929 г, стр. 1)
«Вложи чистотата в сърцето си, Любовта ще дойде и истинският живот ще започне.»
От «Книгата на Живота»
* * *
«Малкото приложение ще отвори път за разрешение на големите задачи.»
От «Книгата на Живота»
От хилядолетия человеците избират пътищата на своя живот, търсят, намират или мислят че намират - и като малки потоци, които бъблят из своите легла, обкичени с вечно променящи се декори, те търсят несъзнателно морето - големият живот - вечният живот.
Като мъже или жени, слуги или господари, бедни или богати, те страдат или се радват, често недоволни, рядко щастливи.
Със светлина, която не свети; в пътища, в които се обръщат кола и осакатяват крака; болни и хилави, немощни, полугладни, болшинството от днешното човечество живее, работи и «твори»... закони за живота...
Но да говориш за Мусала и да се качиш на Мусала; да пееш «Дуе Мапа» и да преживяваш живота на Девата, родила Детето - това са две съвършено различни неща.
Този, който умира, той не познава Живота, защото ако го познаваше реално, той не би умрял, тъй както не може да бъде гладен този, който е ял и яде хляба.
И към тоя живот има Път - Път към живота - неугасващият живот.
Щастливият човек познава закона му и се ползува.
И по тоя път - Правият Път, вървят пътници щастливци. Те знаят от где идат, къде отиват и кой е техният Водач.
Свързани с Любов, смело те минават всички препятствия. Противоречията не смущават умовете им, прегради не спират крачките им.
- Напред и нагоре!
Все по-високо, там, където слънчевите лъчи греят и чакат да обгърнат тия, които са почувствували Братството и намерили своето място в живота.
Този път чака и тебе. Той е вътрешен, но когато тръгнеш по него, всичко отвън ще се измени.
Немотията ще те остави; болестите и ненавистта, и мрачното настроение и песимизма... всички те не обичат тоя път!
Но той е отворен пред тебе - ще дойдеш ли?
24. IV. 1929 г., София
