НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

7. ДЪНОВ ЗА СЕБЕ СИ

ТОМ 20
Алтернативен линк

7. ДЪНОВ ЗА СЕБЕ СИ

(В. «Алфа», г. I, бр. 1, 16.IV.1924 г., стр. 3-4)

В какво вярва тоя особен человек, името на когото  пълни колоните на нашата преса вече толкова дни с най-противоположни по  съдържание статии? Хипнотизира ли? Говори ли с Христа и Бога? Какво  казва той за държавата, властта, военните, лекарите? Как се викат  духовете? Какъв е смисълът на живота? Ето въпросите, които са изложени  по-долу със собствените негови думи.

«Ние се стремим към един добър живот - да  изключим смъртта. Христос имаше за цел да изключи смъртта. И всички  трябва да се стремим към безсмъртие, а безсмъртието може да се получи  само в закона за любовта. Яви ли се желание за отмъщение, яви ли се  желание за омраза, влязла е най-голямата отрова, която смразява живота.»

«Често мен ме питат какво е моето учение, което  проповядвам. Аз мога да го оформя така: това учение е учение за живата  природа, която включва в себе си всички живи сили, с които съвременната  наука се занимава. Наука за човека, за разумното в света, и науката за  Бога - наука за любовта. Това са трите области, които включват всичко:  Наука за живата природа, наука за човека, наука за Бога или наука за  любовта. Наука за разумността и наука за живите сили в природата, в  която ние живеем. Как може да разгледаме това нещо другояче? Ако  разгледаме съвременната медицина в нейните прийоми, ако кажем нещо, това  ще обиди лекарите. Кой е онзи лекар в света, който не желае да лекува?  Но всички лекари не са изучили живата природа. Кога не е имало лекари?  От памтивека има. Те се раждат и после се възпитават, не се създават  сега. Учените хора, астрономите, художниците не се създават сега. Всичко  се ражда в света, то си иде. Следователно човек трябва да започне само с  туй, което Бог е вложил в неговата душа.

Мен ме срещат и ми казват: «Ти в Бога вярваш ли?»  Ами че как? Вярвам - в Бога аз живея. «Ами в какво още вярваш?» -  Понеже вярвам в Бога, вярвам в любовта. «Ами още в какво вярваш?» -  Вярвам в човека и в разумната природа, вярвам в живата природа. «Кажете  ми, в какво друго вярвате?» -Не зная, кажете вие: в какво друго може да  се вярва? Ама ще каже някой от вас: «А съвсем без лъжа може ли?» На  лъжата краката са къси. Няма лъжа, на която след половин час да се не  открият нейните опашки. Питам: кой досега, като е лъгал, се е  облагородил и какво може да ви донесе една лъжа? Ако кажа една истина,  тя ще ме повдигне. В света има един закон, който изключва всичките  насилия и който облагородява всичките хора.

Вие казвате: «Той хипнотизира хората.» Чудна  работа! Любовта изключва всяко насилие. Хипнотизъм! Щом хипнотизираш,  това не е любов. Ако това е вярно, че ние хипнотизираме, че аз  хипнотизирам, аз ще хипнотизирам хората да не говорят лошо за мене. Те  против мене най-много говорят. Ще им кажа: «За мене нищо лошо няма да  говорите.» Щом като ги оставям да говорят за мене лошо, значи не ги  хипнотизирам, а ги оставям по закона на любовта, свободни. После казват  някои: «Вие се занимавате с духове.» Чудна работа! Та какво лошо има в  духовете? Та ние, всичките хора, сме въплотени духове на земята,  същества, излезли от Бога. Духът подразбира това, което живее,  разумното. Казват: викали духове! Питат една жена: «Как викате  духовете?» Казала: «Хвърляме едно въже във въздуха, свързваме ги за  краката и ги смъкваме долу.» Не е това начинът. Всички тия разумни  същества, наши братя, ние ги виждаме чрез закона на любовта, като ги  обичаме. Писанието казва: «Ние викаме Бога, Бог е Дух. И ония, които Му  служат, трябва да Му служат в Дух и Истина.» Ние Го викаме с любов.  Всякога ние се отправяме към Него. Този Велик Дух прониква в нас,  благодарение на Него ние мислим и благодарение на Него съвременният  живот постоянно се изправя. Ето базата, която ние трябва да поставим в  живота си. После правят друго възражение. Казват: «Вие сте против  църквата. Вие сте против държавата.» Казва там Писанието: «Всяка власт е  от Бога дадена.» Всяка власт, която е от Бога дадена, ние я зачитаме и  почитаме. Когато един професор свърши, нали той има диплома? Всеки цвят  има своите признаци, нали? И всяка власт има признаци. Тази власт трябва  да има качествата, че е от Бога дадена. Аз съм казвал и друг път: в  света има една държава. Тя е Божията, на която трябва да се подчиняваме.  В «Отче наш» се казва: «Твое е Царството, и силата, и славата.»  Отворете Данаил, 7-а глава, ще видите, че Бог е, Който дава, Който  повдига народите. Той дава всяка власт. Следователно за нас въпросът не е  за държавата, за нас въпросът е за любовта. Понеже любовта разрешава  всичките въпроси - имам ли любов, аз ще разреша всичко в света. И тъй,  любовта разрешава въпроса. За пример, често се прави възражение: «Какво е  предназначението на военните?» За военните во-юването е случайно.  Предназначението на военните е да пазят реда и порядъка. Воюването, да  се бият, то е нещо случайно. Следователно туй означават военните.  Първоначално тази сила се е употребявала, за да пази реда и порядъка в  света. Лекарите, че трябва да лекуват, и то е случайно. Предназначението  на един лекар е да посочи на окръжающите законите, по които трябва да  живеем, за да бъдем здрави. Че той може да лекува, то е друг въпрос.  Може да воюва с болестта, както военният. Болестта е неприятелят. Ние,  когато внесем любовта, разрешаваме всичките въпроси основно за себе си.»

«Сега, като кажем нещо за Христа, ще кажат: «Ти  говорил ли си с Христа?» Ако кажеш, че си говорил с Христа, ще кажат:  «Мръднала му дъската.» Тогава как ще обясним думите на Христа:  «Проповядвайте това евангелие и Аз ще бъда до скончанието на века с  вас.» И думите: «Ако вие пребъдете в Мене, и Аз ще пребъда във вас.  Тогава Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас.» Как ще  обясните това? Животът не е нещо материално. Животът сам по себе си е  израз на Божествения Дух. И ние всички трябва да сме духовни. Щом влезе  тази духовност в нас, ние ще придобием Божествената радост, Божествена  интелигентност. Ще разбираме смисъла на природата, всичкият този свят ще  се преобрази. Съвременните хора сами се отравят. Страхът образува  отрова. Омразата образува отрова. Те са утайки, които остават в кръвта.  Мислите ли, че при такова преживяване, каквото ние минахме, човек може  да бъде здрав? Необходимо е вътрешно разположение. Трябва една нова  среда. Тази нова среда, това е само тази област на Божествената любов.

Човек трябва да знае, че няма какво да го  безпокои и да го закачи. Да живее с Бога, да се разговаря с Него, да  изпълнява Неговата воля, да живее с всички разумни хора и да се разбира с  тях и с живата природа - по-хубаво от това няма. Казват: «Какъв е  смисълът на живота?» Да живеете в съгласие с живата природа. Да живеете с  разумните хора, да живеете в съгласие с Бога -ето смисълът на живота,  който трябва да имате сега.»

Забележка на редакцията:  Горната статия са извадки от стенографи-раната публична беседа на  Дънов, държана на 6-и т.м. в ул. «Оборище» № 14, направена от нарочно  лице, изпратено от редакцията на «Алфа».116


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ