НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

II. Учителят Дънов за любовта, брака и женитбата

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески ТОМ 17
Алтернативен линк

II. Учителят Дънов за любовта, брака и женитбата


1. Из „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на уче­ниците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото 1922 година" - из беседата „Музика, работа и пост", дър­жана на 21 август 1922 г., 5 ч сутринта, с. 148-150:


„За в бъдеще вие няма да се жените тъй, както сега се жените. На учени­ците от окултната школа не се позволява да се женят по този начин. Без­законие и престъпление е да се жениш без любов! И когато се жениш, няма да викаш поп да те венчава. Туй е престъпление! То значи, че не вярваш. Вен­чаване е, когато любовта дойде. Любовта като дойде, тя е свършила всичката работа. Бог кога говори, това е любов. А сега викат попове, владици, турят епатрахили, кадят тамяни, туй-онуй - ще развалят работата. Когато Господ на­правил първите хора, събрал ги и двамата, съчетал ги и им казал: „Никакви попове, нито владици и кръстници: давам ви този свят с всички блага: идете, работете, ползувайте се от тези блага!" Бог въвел Адама в туй училище и му казал: „Слушай, туй е велико училище, вие ще работите сериозно, дал съм ви условия да работите, да завладеете законите, въздуха, водата, огъня и всички същества. Всичко туй ще завладеете."


Сега, като дойдете в школата, ние ще ви кажем: Първото нещо - ще за­владеете вашия ум; второто нещо - ще завладеете вашето сърце; третото не­що - ще завладеете вашата воля; четвъртото нещо - ще контролирате вашите сили.


Туй е първото нещо в школата. Сега, ще ви питат някои: между вас женят ли се, венчават ли се, деца може ли да имат? Чудни са тия въпроси, смешни са! Животът ще върви тъй, както Господ го е направил. Ние именно искаме да повърнем живота към неговата първоначална чистота, да възстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот тъй, както е нареден от небето. Небето има свой план и този план искаме да докараме. Всички неща са предвидени. Мис­лите ли, че в този план не е всичко добре наредено? Като го приложим, ще имаме един идеален живот, ще имаме и деца, и бащи, и майки, но децата ще бъдат 100 пъти по-добри, отколкото сегашните. А сега, като дойде за женене, яви се един момък, дойде втор, трети, и момата не знае кого да избере. Това женитба ли е? Почнат да питат: „Богат ли е?" Не, не, не е този начинът. Женит­бата в света има съвсем друг смисъл. Туй подразбира само физическата стра­на на женитбата. Женитбата подразбира да дойде душата ти в съприкос­новение с физическия, духовния и Божествения свят, в трите светове, да знаеш как да работиш в трите свята едновременно, да знаеш да тран­сформираш енергиите от един свят в друг. А ние, като турим туй, че женит­бата значи само р£стене, да знаеш как да растеш, и нищо повече. Някой казва: „Да се женим!" - Ще се жениш, ще растеш, разбира се. Но рйстенето не разре­шава въпроса. След като израстеш и нищо не завържеш, нищо не си напра­вил."


2. Из „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на уче­ниците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото 1922 година" - из беседата „Работа за новия живот", дър­жана на 22 август 1922 г., 10 ч сутринта, с. 200-204:


„Аз искам всинца да бъдете свободни, а не роби. Когато ви говоря за женитбата, аз съм категоричен. Роб с роб да се не жени, защото жената робиня и мъжът роб ще народят робчета. Същите тия робчета утре ще народят други робчета. Какво ще спелечите? Утре ще дойде господарят, ще хване робчето, ще го заколи. Защо ще се женим в света за робчета? Само свободният да се жени, т. е. никакво женене, а служене на Бога трябва. Сега, ще ви питат: ще се жените ли вие? - Няма да се женим. Защо? - Ние отхвърляме робството. - Че, деца не искате ли да имате? - Не искаме деца на робство, а искаме деца свободни. - Попове не искате ли да ви венчават? - Не, не искаме, само робите се венчават. Нищо повече. Поп кого опява? - Само умрелите ги опяват. Който живее, поп може да му чете, но не и да го опява. После, ще се кръщавате ли? - Не, с вода не искаме да се кръщаваме. Майка ми досега ме е кръщавала пове­че от 100 пъти. Майка ми през първата година от рождението ми ме е кръщава­ла 365 пъти, втората година - 150 пъти, третата година - 50 пъти, а последната година - само един път. Колко пъти ще ви кръщават! А сега ние искаме да бъдем кръстени с огън, с Дух. Кръщение с вода не чисти. Кръщение с огън искаме, което ще внесе чистота. Ако някой иска да се кръщава, то ще бъде с огън - то ще внесе чистотата. Ако тръгнем по учението на поповете, какво ще ни дадат те? Но ще кажат: „Кой ще венчава дъщеря ви, сина ви?" Аз казвам: ако вашите дъщери и синове ги венчават поповете, те ще умрат, те ще ги опя­ват. Но ако вие приемете новото учение, тогава Духът ще ви кръсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си.


Тия възгледи трябва да ви бъдат ясни на вас, като ученици. Като ученици, казвам, а който не е ученик, може да разрешава тия въпроси както иска; но за ученика този въпрос е разрешен - той нито се жени, нито за мъж отива. То значи: нито се жени, нито роб става, нито робчета ражда. В Стария Завет се казва: „Родени в беззаконие." Туй значи: родени в робство. Щом служиш на греха, твоите деца се раждат като роби. Това значи: родени в беззаконие, родени в робство. Евангелито пък казва: „Ние не сме родени в блуд." Я ми цитирайте този стих, какво е казал Христос? Христос им казва: „Ако бихте би­ли чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили, но вие сте от баща дяво­ла родени в робство."


Тъй, мнозина от вас са идвали при мене да ме запитват да се женят ли, или не. Разбрахте ли, ученици, разбрахте ли сега как седи въпросът? Да се не жените! Този въпрос за учениците решен ли е, разбрахте ли го сега? Съвре­менните лекари не позволяват на болните хора да се женят. Съвременните лекари на идиотите не позволяват да се женят. На физическото поле го правят. А ние, духовните, позволяваме на духовно-болните да се женят. Кои са по- умни? - Лекарите са по-умни. Тогава ние казваме: На роби хора не позволя­ваме да се женят; който не е свободен, не му позволяваме да се жени! По същия закон ще бъдем последователни. Свободен ще бъдеш! Ще видиш: туй, което искаш да направиш, акт ли е на онази безгранична Божия Любов? Ако е акт, направи го, ако не - въздръж се! Ясна ли е тази мисъл за учениците? Само свободният може да се жени. Всеки, на когото сърцето е изпълнено с Бо­жествената Любов, е свободен, но не да се жени. Той няма право да се жени.


Запитват: Практически казано, един момък и една мома от нашето брат­ство могат ли да се женят? - Могат да се вземат, разбира се. Не, слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик-това не е позволено. Венчава ли те поп, фалирал си. Преходните работи вие сами ще си разрешавате. Ние разрешаваме въпроса принципално. Досега вие сте се же­нили хиляди пъти, във всичките ваши състояния. И сега ако се жените, какво ще направите? Според хиромантията, на всеки човек е определено дали ще се жени фактически, по съдържание или по смисъл. Там математически точно е определено. Когато бъркат, може да е по форма, на физическото поле. Има линии, по които е определено кога ще се жени човек, колко години ще живее, колко деца ще има, с колко жени, т. е. колко пъти ще се жени и т. н. Всичко е определено. Туй е физическата страна. Да кажем, че един ученик мине тази стадия; тогава той вижда, че по форма няма да се жени, а по съдържание. Запример, той ще стане учител някъде, тогава пак ще народи деца. Учителят, като възпитава, ще внесе Божественото учение в душата на ученика, и като се събуди тази първоначална душа, детето ще се прероди. Това е пак раждане. Този въпрос астролозите го решават. Когато иска някой да знае дали да се жени или не, нека отиде при някой астролог, да му плати и той ще му каже: кога да се жени, кой месец, за коя жена, или изобщо дали да се жени и т. н. Практически този въпрос е решен, само че трябва да намериш човек, кой­то да ти каже по ръката дали да се жениш или не. Един ученик на Бялото Братство няма право да се жени, докато не навърши 33 или поне 30 години. Щом се ожени на 21 година, това не е в реда на нещата. Момата тряб­ва да бъде [на] 28 години, а момъкът - [на] 30 години. Сегашните икономически условия не са такива. Ние казваме: Ако светът беше нареден нормално, то е друго нещо, но понеже сега е анормален, ще вървите по старому. Този е, оба­че, посторонен въпрос, той ни отдалечава. Той не ни засяга. Ако дойде някой при нас, ще му кажем: Иди се ожени, и като народиш деца, ела тогава да ста­неш ученик. Нищо повече. Този въпрос ни отвлича от главната цел. Той е най- лесният въпрос."


3. Из „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на уче­ниците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото 1922 година" - из беседата „Милосърдието", държана на 23 август 1922 г., 4 ч и 30 мин следобед, с. 269-270:


„Сега, аз ще ви кажа символически какво подразбирам под думата „же­нитба". Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избира­ме: дали за Бога или за света да се оженим. Гледаш, гледаш този свят, имаш всички условия, ожениш се и светът ти стане мъж, той това дава, онова дава, и един ден светът ти вземе всичката сила и казва: „Аз с тебе не мога да живея, дайте ми развод писмено." Хайде навънка! Кое е това разводно писмо? - Смър­тта. Идеш при Бога, коленичиш, плачеш и казваш: „Съгреших, Господи, аз не Те познах, моля Ти се, прости!" Пуснат те навън, пак дойдеш на земята, пак се ожениш за света. И когато става въпрос: Трябва ли да се жени човек или не? - За света никога не се женете, абсолютно никога. Ако се жени някой, за Бога да се жени! Отворете Стария Завет, и ще намерите методите за женит­бата - онази форма, онзи начин, по който трябва да се жени човек. Той разпра­вя какви трябва да бъдат учениците. Сега, ще вземете не тази, профанната женитба, а вътрешната, онази свещена връзка, която свързва човешкия ум, сърце и душа. Защото, щом приближим към Бога, и слънцето на вашия живот ще се измени. Ние разбираме тия свещени връзки: да имаш вътре в душата си едно чувство, една мисъл, да знаеш, че си свързан с Господа Бога твоего, със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. По този начин ще постиг­нете всичко онова, което желаете."


4. Из „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на уче­ниците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото 1922 година" - из беседата „Живот вечен", държана на 24 август 1922 г., 4 ч и 30 мин следобед, с. 301-304:


„Правилото в Бялото Братство е: Ако ти се ожениш за една жена и й се начумериш един път само и я изгълчиш, бракът е опорочен, опозорен. То не е брак, свършва се вече. Тогава, като се жениш, ще знаеш: по отношение към жена си в твоята душа, в твоя ум и в твоето сърце няма да влезе нито една горчива мисъл, нито едно горчиво чувство, нито една горчива дума. Ти в своя ум ще имаш мисли за нея като за едно божество. Не можеш ли така, ще седиш далеч от нея, да не я опорочаваш. Тогава ще кажете: „Труден е този закон." (Обаждат се: - Никой не може да го изпълни.) Не е труден. Който може. Чакай­те да ви кажа: тогава ще имаме само неженени ученици. Учението на Бяло­то Братство е това. Сега ако няма такива ученици, за в бъдеще ще има. Ще се положат правила, който може, а който не може, то е друг въпрос. Най-високият идеал ще бъде такъв: който може, а който не може... Нали се приготовлявате за съвършенство, поне отсега ще знаете правилата, ще ви питат: Какъв е бракът в Бялото Братство?-Такъв е бракът. Ами вие прилагате ли го? - Пра­вим го. „Ама аз не съм го направил още." Ще го направиш за в бъдеще. На другите всякога ще казвате: „Аз досега не съм бил женен, но съм робувал." Че никой от вас не е бил женен. От 8000 години никой от вас не е бил женен, вие сте роби на женитбата, и нищо повече. Женили сте се в робство, раждали сте се в робство! И мъжете сте роби на женитбата, и жените сте роби на женитбата. Вас ви женят духовете, вие сами не се жените. И българите казват, че идвало „сляпа събота". Е, там, дето има сляпа събота, женитба ли е това? Сега, туй е едната страна. При това, вие сами знаете вашите заблужде­ния. Винаги, след като се ожените, казвате: „Излъгах се". И мъже, и жени. Вие сами си знаете истината. Аз ви говоря за истината вътре във вас. Ако има някой, който е доволен, той е постъпил съобразно законите на Бялото Брат­ство. Казвам тогава: Вие сте в законите на Бялото Братство. Не казвам, че няма, има, но в тази смисъл тия бракове са почти изключения, а другите брако­ве са общи. Аз засягам този въпрос, понеже в обществото ще ви запитат: как ще се жените вие, как ще се венчавате, какви ще бъдат вашите обществени и социални наредби, какъв е вашият морал, в какво се различавате? И ако вас поповете ви венчават като нас, женят като нас, вие сте подобни на нас. Ще им кажем, че нас попове не ни венчават, нас Господ ни венчава, Той ни свър­зва, нищо повече.


Сега, тия работи, като ученици, няма какво да ви смущават. Ще изнесем истината без страх и без тъмнина, ще изнесем фактите тъй както са. Ние ми­наваме от един стар живот в нов. За в бъдеще всички няма да умрем, но всич­ки ще се изменим. Като се изменим, как трябва да живеем? Въпросът е, като души как ще живеем? - Ще живеете тъй, както живеят ангелите.


Аз засягам този въпрос, за да ви покажа, че трябва абсолютна чистота. Ние трябва да се стремим да направим живота си чист, чист, във всяко отно­шение чист трябва да бъде той. Този живот можем да го направим чист момен­тално. Опорочената жена и мъж моментално може да станат чиста девица и чист мъж, и девствената моментално може да се опорочи. Не мислете, че опо­рочаването изисква време и пространство. Не, тия неща стават моментал­но. Щом ти помислиш да се ожениш за някоя мома, която може да те направи щастлив, ти си се опорочил. Щом една мома се ожени за някой да я направи щастлива, тя се е опорочила. Нейният Господ, Който я създал, не я направил щастлива, че този трябва да я направи щастлива. Туй, Безпределното, Вечно­то, Щастливото, от което тя излязла, не я направило щастлива, та от туй, огра­ниченото, тя ще очаква своето спасение, то ще й даде щастие! Когато търсиш своя възлюблен, ще видиш дали той е вътре в тази мома или го няма там възлюблениятти. Източната философия го нарича Единният навсякъде, Единни­ят в множеството, и туй множество в Единният.

5. с. 309-311:

„Когато говоря за жененето, не мислете, че е само тъй. Има хора, които поп не ги е венчавал, но 10 пъти са се венчавали и женили. Поп не ги е венча­вал! Не можете да ме излъжете. Поп не го е венчавал, а има не само една жена, но 10 жени има той! Казва: „Да се женим или да се не женим?" С тази жена не може да живее, и понеже е турил око на друга жена, иска нея. И тъй, сега хората по 10 пъти на ден се женят и разженват, и при това минават офици­ално, че живеят един чист живот. Някои казват: „Да се женим ли?" Че с кой мъж не можеш да живееш? Седем мъжа имаш! И мъжът казва: „Не мога да живея с жена си." Че с коя жена? Ти имаш 7 жени. И това било еднобрачие! Не е вярно! Няма нищо скрито-покрито там. В Бялото Братство няма нищо скрито-покрито. Светлината там е толкова ярка, че като влезете, ще сне­мете всички маски, ще се поставите в тази Божествена светлина и ще кажете: „Ликвидирам със старото, нямам нищо там!" Ученички и ученици има в учили­щето. Един ученик пише на няколко момичета писма. За тази умира, за онази умира, и всяка си мисли, че той за нея умира. И те тъй пишат. Е, кой за кого умира тогава? Аз бих отишел малко по-далеч, но хайде сега да скрия ножа си. Не мислете, че аз съм решил да ви направя една такава операция. Аз се смея, но като дойде да ви правя операция, ще бъда много сериозен. Сега, понеже няма да правя операция, аз се смея.


(Един от братята: - Един брат днес казваше, че Учителят решил да ни направи светии). Не, не, искам да ви направя честни граждани, то за светия много се изисква. Добре, ако ви кажа: Този няма да гледаш, онзи няма да гледаш, това няма да правиш, онова няма да правиш, ами какво ще правиш? Не е само в отрицателната страна на живота. Има едно състояние, може би всеки един от вас го е изпитал. Едно състояние: когато обичаш някого, под лъжичката усещаш едно разширение, и той, като ни говори, приятно ни е да го слушаме, неговият глас е музикален, та и ние се въодушевляваме. Като се изгу­би туй състояние, усещаме една натегнатост."

6. Из „Сила и живот" IV серия - из беседата „Синът Божий", дър­жана на 30 октомври 1921 г., с. 68-70:

„Първото нещо е следното: тази енергия, която слиза от горе и произ­тича от Любовта, тя може да се използува само от ония, които имат съзна­телен живот. След като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашата душа. Вие можете да направите в един живот отличен опит. - Някой ме пита: „Аз мога ли да бъда ученик?" Казвам: „Ти можеш ли да лю­биш?" - „Че аз досега все на любов съм се отдавал, ако искаш, дай да те целу­на." Казвам: „Не, сега не може." - „Защо?" - „Защото те са обикновени целув­ки." И колко жени са заразени от сифилистични уста на мъже! Това целувка ли е? Не, не. Чистота се иска. Чистота и святост вътре в нас, по всичките правила. И тази чистота всеки може да я добие. Това е едно качество, едно благо, което чака да се придобие. Ще кажете: „Аз [съм] женена, мъж имам, какво да напра­вя сега?" Не си женена, кой те е женил? - Майка ти, баща ти. Питам тогава: майка ти, баща ти, кой ги ожени? Кой ви жени вас? Мислите, че това е закон: „Трябваше да се оженя." Де е писано, че трябваше да се ожениш? Я ми каже­те? Вие, хората, правите жененето. Ако твоето женене стане причина да те спъне, да не намериш Истината в живота, не се жени! Но, ако то стане причина ти да намериш Истината, Любовта и Мъдростта, ожени се тога­ва, аз ще те съветвам. Мъж ли, жена ли, всички да се женят; но ако туй жене­не ви спъне да станете свободни, не се женете! „Ама какво ще стане със све­та?" - Каквото ще нека стане с тоя свят, ние друг, нов свят ще* направим, по други закони! И овде, и онде не може. И тук, и там не може. Ние трябва да имаме една определена философия. Всяко нещо, което нас ни спира да наме­рим онази велика Любов, което спира съзнанието да се домогне да стане Бо­жествено, да добие Божията Мъдрост, всички тия пречки на живота ние трябва да ги премахнем веднага. Не правим въпрос тъй или инак. Не се женя. Защо? - Не искам. - Дъще, ожени се. - Не. - Защо? - Не искам. Синко, ожени се. - Не искам. Тази дъщеря и този син, те са умни и казват: „Вие, като сте се оженили, какво сте направили?" И прави са. „Намерили ли сте Бога?" - Не. - „Ее, тогава защо да се женя, искате и аз да бъда будала като вас?" Казват момата и синът: „Аз искам да намеря Бога, без да се женя." „Ама то не било тъй според Писани­ето." Как е според Писанието? Казва се: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Четири неща. - И след като научиш това, ще възлюбиш ближния си като себе си. Докато не възлюбиш Господа с всичкото си сърце, душа, ум и сила, не се жени. Тъй тургам моя морал. Ще каже някой: „Как ще живеем? - Всички хора, които са вън от Бога, те са мъртви! Животът ще дойде само с Любовта! Следователно, вие не живеете, вие сте мъртви без Бога. Вие живеете в гробища, не се лъжете. И всички седите със своите надписи. И искате да се осигурявате."

7. Из „Беседи, обяснения и упътвания, 1922 г. - из беседата „Жи­вот вечен", държана на 24 август 1922 г., 4 ч и 30 мин следобед, с. 314­315:

„Сега, щом влезете в школата, макар че някои още не са станали учени­ци, казват: „Ами, като ученици, ние ще се женим ли?" Ти най-първо стани уче­ник на Бялото Братство, че според тези негови закони белите братя ще те упъ­тят. Какви ще бъдат формите на Бялото Братство? Те са хиляди пъти по-хубави, отколкото сегашните.


Тогава, как ще си обясните мисълта в думите на апостол Павел: „родих ви"? Сега казвате: „Ще има ли раждане?" Павел, един мъж, казва: „Родих ви в Христа." Както виждате, в Новия живот и мъжете раждат. Павел беше мъж и раждаше.


Вие се смеете сега; ами че то трябва вътрешно, духовно разбиране. Що значи раждане? „Родих ви, на мъки съм, докато във вас се изобрази Хрис­тос." Ще има зачатие, ще има раждане, но туй, роденото, ще бъде по Дух. Роденото по плът, плът е. Този въпрос е старата култура. В новата култура ще има зачатие и раждане по Дух. „Роденото от Духа - Дух е, роденото от плътта - плът е", тъй казва Христос. Такова раждане ще има в Новия живот."

8. с. 322-324:

„Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Велики­ят Учител на Бялото Братство. Той, на Когото Духът раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Него­вата Мъдрост, Неговата Любов! И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него!"


Туй е правило. Сега, ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин. Сега, на стари­те, да ги насърча, казвам следующето: Който е женен, женен да си остане, и добре да живее с жена си. Който не се е женил, да не се жени. Не му е времето за женитба сега. Не са дни и години за женитба сега. Нека се жени светът, но вие няма защо да се жените. Знаете ли защо казва Христос: „Горко на женения"? Ако стане една обсада в Йерусалим, защо трябва да раждате деца, които ще станат жертва, защо жена ви да не е свободна? Ако нямате гнездо, да го свиете, защо да се жените? Ако утре някоя сврака изяде вашите яйца, защо ще ги снасяте без полочки? Разбирате ли ме? Ще чакате новия закон! В онези времена, когато Господ създаде тия условия в света, каза: „Же­нете се и плодете се!" Сега, Той като създал новата земя, новия свят, създа­ва нов човек, нова раса, и като дойде, Той ще каже и ще напише: „По този, новия закон ще ходите." И по този, новия закон, каквото трябва, ще се напише в сърцата на онези, които Го любят или в сърцата на учениците. „По този закон ще ходите." Сега, нали е ясно туй? Тъй ще бъде въпросът. Следователно, ние чакаме. Туй положение ще запазите, докато дойде новото. Вие сте в ед­но спящо състояние. С години Адам е спал в райската градина. Той играл, спал, живял с животните, и един ден Господ му вдъхнал дихание - тогава се съзнал. Но, като се отделил, видял, че сам не се живее. „Хубаво, аз с животни­те можах да живея, докато бях с тях, но сега какво да правя?" Съзнал се, съзна­ние ново му дошло, тъй казва легендата. И тогава Господ решава да му създаде другар."



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ