3. Сутрин рано

Спи градът
в свойто ложе приютен
и загърнат в тъмнина.
Спи градът
сам от себе уморен
отмалял и изтощен.
И сънува: как Съдбата
е натиснала главата
и засмукала кръвта
като истински вампир
упоен на пищен пир.
Как това, денят което
е изнизал час по час:
низ от зло
претоварено тегло
наизкача и заскача
пред очите ужасени -
гледки с ужас напоени:
в полусрутени бордеи
на земята влажна спят
моят брат и братът твой -
зле пронизани в гърдите,
от бацил, ожесточене,
от мизерия и съмнене,
и напразно чакат радост
те от дяла свой жесток!
Няма радост!
В тъмната кошмарна нощ
тя изчезна. И целта
на живота е забравена къде
Вдъхновението го няма
и останал е трупът.
Бляновете са разбити
и останало теглото:
Прикован
във вериги Прометей.
Но нощта,
колкото и тежка тя,
се изнизва час по час.
Изток леко руменей
после пламва. Иде ден!
Иде хубав, светъл ден!
Огнени потоци рой
бликват и заливат щедро
цялата земя до край
със идеи и мечти
и с възможности нечути!
Иде огън, светлина!
Иде чуден, хубав ден!
Братя, ето!
Гръмва звън
в ранен час
се разнася ясен глас:
твърд, упорен,
неуморен,
като глас на съвестта,
проговорил в градский шум:
Бим, бам, бум,
бим, бам, "бум!
Зов за нов живот приканя
всички братя на земята:
Братя, има много слънце
много въздух в тоя свят,
много радост и любов,
много щастие! Иде ден
и залива светлината
нашироко и надлъж
всяко кътче на земята!
Братя, вдигайте главите,
отворете си сърцата,
поемете благодат
щедро сипана Отгоре.
И, опити в тая радост,
продължете своя друм!

Орион
(Публикувано във в. „Братство", бр. 230, 4.XII.1938 г.)