17. Колективно съзнание

(в. „Братство", бр. 272, 15.II.1941 г.)

Всеки малко-много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертвува заради общото. Все повече се чувства противоречието между егоистичното и повелите на цялостното. Все по-често понятието „мое" започва да отстъпва на понятието „наше".

И това, което е много интересно - името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социали­зъм", „национал социализъм", „расизъм", „болшевизъм" и какъв още не „изъм".

В необходимостта да се жертвува част от личния интерес в полза на об­щия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и де­мокрацията - Англия.

Когато се разлистят страниците на историята, лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъз­нат колективизъм са съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящето му начало. Ние не знаем как по-другояче биха могли да се разбират изрази като:

„Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си." - Жертвуване на личното благо заради подобрение на колективното добруване.

„Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели, когато излезе от господаря." - Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост. Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време.

„Да възлюбиш ближния си както себе си." - Да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност.

Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат най-вече в епоха­та на първото християнство.

„И продаваха всичко, каквото имаха, предаваха го на общината и с пес­ни хвалеха Бога." Под влиянието на Христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективното съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито са били първите християнски общини.

Разбира се, всяка епоха има своя особена задача.

Ако някога това колективно осъзнаване е било повече Пожелаване, по­вече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертвуваш заради бедния само излишни стотин­ки, да се върши благодеяние на дребно, по свое осмотрение, „лявата ръка да не вижда какво дава дясната", днес това не е достатъчно. Днес се налага съз­нателен, организиран, планов строеж на колектива, който да отговаря на по­расналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който лични­те интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при бо­лест, нито един без подкрепа на старини.

Д-р Ст. К.