| Алтернативен линк |
16. Кристализация на идеите
(в. „Братство", бр. 176, 2.I.1937 г„ с. 3-4)
Всеки е чувал как се получават кристалите.
Слагате във водата сол - разтваря се. Водата получава вкуса на солта. Вие слагате още сол - тя също се разтваря. Но дохожда един предел. Солта вече не се разтваря. Разтворът е наситен. Слагате в наситения разтвор конец. Солта се осажда около конеца като хубави, прозрачни, чисти кристали.
Ето тоя образ с кристалите изпъква винаги пред нас, когато говорим за проявите във физическия свят.
Една идея, едно колективно внушение се подема отначало като плаха летяща мисъл в една личност или се заражда спонтанно в целокупното човешко съзнание. Никой не помисля, че той някога ще се облече в плът и кръв, че ще се изправи пред нас като съвършен цялостен факт.
Но времето върви. Идейната гъстота се увеличава все повече и повече. Тя стига до предела на насищането и чака едни дребен повод, за да се прояви.
Окултизмът зае мястото на материалните кристализации в живота. Той знае, че не може да се действува тъй резултатно, чрез света на идеите върху нещата, които са дошли до периода на своята материализация. Не може да се спре колелото на историята, когато не сме направили нищо за предотвратяване на причините, които го тласкат в неговия път.
Но затова - толкова по-голяма активност изисква окултизмът в периода на мисловото насищане на идейния разтвор, в който живее колективът.
Миролюбецът трябва да работи за мира много преди да са се появили заплашванията за неговото нарушение. Предвидливият общественик трябва да е мислил за предотвратяването на революцията далече преди да са се изправили ожесточените братя един срещу друг.
Окултизмът изисква активна, енергична, упорита работа в света на идеите, в мисловия свят, много преди идеите да са се приближили към своята съдбоносна кристализация.
И пак същият изисква насищането на идейния свят със светли, любовни, благородни, възвишени идеи, които с течение на времето ще достигнат рано или късно до своята красива, великолепна материална кристализация, до реализирането на Царството Божие на земята.
Стефан
