Какви ли не хора и личности и представители на тип образци по характер и темперамент имаше на Изгрева. Имаше всякакъв чешит хора и екземпляри. Ние тук бяхме представители на цялото човечество. Раси, еволюция, народи, личности, предишни преродени величия и т. н. Имаше всякакви на Изгрева, а ние бяхме живата лаборатория на Учителя и тук бе събрано цялото човечество в едно. Харесвахме ли се или не помежду си - всички без изключение благоговеехме пред Учителя и бяхме за Него една задача, която Той разрешаваше: Да ни търпи. Казваше: „Щом Бог ви търпи и Аз ще ви търпя. Щом Бог такива ми е дал ще ви търпя, защото други няма. Каквито сте - такива сте". В тези думи на Учителя се крият най-големите откровения за състава на Школата. Той много често по различен начин разказа и тълкува онази притча на Христа където се казва, че призваните не дойдоха, а трябваше да се извикат от кръстопътищата клосните, сакатите и просяците. Та такъв бе състава на Школата. С една дума призваните и изпратените от Небето за Школата на Учителя не дойдоха, те се уплашиха от общественото мнение и останаха в света. Разбира се те се загубиха, а спечелиха онези, които допълнително слугите на Господаря извикаха и доведоха от друмищата на България. А сега един пример достоен за уважение.
Имаше двама братя в Школата. Единият се казваше Елиезер Коен - беше евреин, дебел, шишкав и много буен. Другият бе Методи Константинов -също буен, невъздържан, бивш анархист. Двамата се скарват помежду си. Елиезер Коен казва някои неприятни неща на Методи, които той е направил. Изобличава го. Тогава той се възмущава, иска да го бие, но не може да го набие, защото онзи е голям, як и буен. Методи не се примирява, отива при Учителя и започва да вика и крещи пред лицето на Учителя: „Аз този евреин Ели-езер ще го оправя, аз ще го унищожа, аз ще го ликвидирам, аз ще го смажа и стрия на прах и ще го пръсна в пространството, за да се загуби в Небитието." Учителят го слуша и мълчи. Накрая Методи млъква след като се изкряск-ва изцяло и разпръснал хулите си в пространството пред лицето на Учителя. Настъпва тишина. Учителят се обръща към него: „Ти не знаеш ли, че човек ако няма врагове, не може да расте? Затова Христос казва: „Любете враговете си!" Започни това от мен." Методи си тръгва успокоен и с едно ново просветление в ума. Той знае вече каква служба изпълняват враговете на човека.
След време той разказва този случай и се смееше. Но това беше след време, а преди това нещата бяха другояче. Тогава врагът пред него трябваше да бъде унищожен и прахът му пръснат в Небитието. След срещата с Учителя, на следващия ден Методи случайно се среща на улицата с Елиезер. „Благодари, че казах на Учителя всичко, което мислех да правя с теб, иначе ти би бил загубен." Елиезер го пита какво му е казал Учителя. Но Методи му казва само втората част от изказването на Учителя, т. е. „Любете враговете си!" Не пожелал да му каже окултния закон на тази формула. Но дойде време Елиезер да повтори същото и да произнесе същите думи срещу Братството и срещу Учителя. И накрая се опълчи срещу Братството, отказа се от Учителя и от Словото Му. Не след дълго време той си замина и се загуби в Небитието. Остана тази опитност като жива история за окултни знания, които управляват Школата на Всемировия Учител. Свидетел на целия този случай е бил Боян Боев. Бе го записал и след това ни го прочете - за поука и обучение. Прочете го, чак когато приключи тази история с драматичен финал.
