62.5. Невидимата Школа и нейната диплома

На другия ден след като видях за първи път Учителя в Чам Кория, аз се намерих в едно училище в невидимия свят. По възраст аз изглеждах 9-10 годи­шен. Облечен бях с бяла риза до колене и бях бос. Всички други деца бяха нормално облечени, само аз бях с бяла риза. Няколко дни ме беше срам, но после привикнах.

Денем живеех в обикновения свят и изпълнявах обикновената си човеш­ка професионална работа, а нощем, щом си легнех и притварях очи, аз се на­мирах във въпросната школа. И така - всяка вечер. С течение на времето забе­лязах, че бялата риза се удължава и най-после стигна до глезените ми. След това се видях облечен както другите ученици от школата. Този период продъл­жи около двадесет години. Една нощ, както бях пак в школата, влезна в класа ни нашият класен наставник и повика мене и още един от учениците, да изле­зем при катедрата. Подаде ни по един свитък. Отворих го и видях, че е зрелос­тно свидетелство. В него пишеше: „Михал Луканов от гр. Пазарджик е завър­шил Школата с добър успех като частен ученик." Последното беше написано ръкописно. Свидетелството беше подписано от 12 учители в два реда. Само нямаше подписа на Директора и нямаше печат на Школата. Аз казах на клас­ния това, той отвърна, че трябва да отида в дирекцията, за да го подпишат. Влязох в стаята на директора, но него го нямаше. Там беше само секретарят. Казах му, че моята диплома не е подписана от директора. Той ми каза да отида на другия ден, когато ще бъде там директорът. Казах му поне да тури печат, но печатът се оказа заключен в чекмеджето.

На другия ден аз отидох в София да попитам Учителя. Казах Му, че съм получил дипломата като частен ученик. Тогава Той се усмихна и каза:

- Като частен ученик, а?

Казах Му, че на дипломата няма подписа на Директора и печат. И Го запитах:

- Кой е Директорът?

- Нима Го не знаеш? - попита ме Той - Духът е. В тебе още Го няма. А печатът е знанието, което Духът е заключил.

- А какви наставления ще ми дадете, за да дойде в мене Духът?

Тогава Той ми каза редица правила и ми даде много наставления. След девет месеца аз се намерих в дирекцията на школата и Директорът ми подписа дипломата и подпечата печата. Още на другия ден дойдох тук, в София, и казах на Учителя. Това беше около Петровден.

- Учителю, считам ли се вече за Твой ученик? Тъй като имам диплом.

- Не - отговори Той. - Ще трябва да се запишеш отново.