62.4. Ангелската музика

Това беше през 1921 г. Още не бях се срещал с Учителя. Четях една книга от Ани Безант през деня. Отведнъж стаята се огря от силна светлина. Намерих се на една отвесна скала на около 100-200 метра височина. А долу - една рав­нина със стари дървета. В това време от гората излязоха четирима души, обле­чени с ангелска носия и с тръби - ангелски, и зад тях - други музиканти, с дрехи на опълченци и с обикновени военни музикални инструменти. Първите четири­ма души вдигнаха тръбите си към мен и всички започнаха да свирят, обърнати към мене. Музиката беше толкова хубава, че аз се забравих. В това време със стотици хиляди гноми се появиха от гората и навлязоха в скалата.

След известно време беше дошла една италианска трупа и дадоха някол­ко концерта в Пазарджик. Аз отидох да ги слушам, но едва дочаках първата част, защото в мозъка ми дрънкаше като тенекии. Почти цяла година аз не можех да слушам никакъв инструмент, макар че по-рано аз самият свирех: най-напред - на акордеон и после - на мандолина. И когато отидох в Чам Ко­рия при Учителя, направи ми впечатление, че две-три песни, които пееха сес­трите, по една част от тях, аз ги бях чул вече в ангелската музика. След това и когато слушах и в Търново братските песни, аз винаги откривах части от тези песни, които бях вече слушал в ангелската музика.