32. Цоко Диков - Ракитски

(роден на 26.VIII.1883 г. в село Ракита, околия Оряховска)

Вече няколко недели, сутрин рано, преди 6 часа, когато поемам пътеката през езерата на Симеоново, редовно настигам по пътя си Цоко. Тъй като аз съм спал в селото, той непременно е тръгнал с първия рейс от София - т. е. не по-късно от 5 часа. Той предпочита да завие по пътеката, която минава през станцията на Транспорта. Тази пътека е по-наклонена и той предпочита да не се изморява. Това е напълно правилно при неговите 78 години - роден е на 14 август 1883 г.. Нисък, дребен, с малка брадичка, с тъмни очила, мълчалив, той винаги има какво да разправи. Говори спокойно, като се рови в спомените си, запечатани сякаш с горещо желязо в съзнанието му.

- До 1917 година аз бях и живеех напълно като пълен безбожник. Тогава работех като фелдшер в една военна болница. Един ден сънувах, че един мой близък познат, Кръстев се казваше, е умрял. На погребението му аз съм се изправил над гроба му и между другите думи, които съм казал, запечатаха ми се думите; „Свърши се тая церемония." Когато се събудих сутринта, аз знаех, че Кръстев не е умрял и че това е било само един сън. Но така се случи, че не се мина нито една седмица, когато Кръстев наистина умря. Аз бях просто по­разен: каква връзка можеше да им между съня ми и между това, което се беше случило по-късно?

Пак така наскоро се случи нещо, което ме потресе силно. Имаше една сестра в болницата, която силно обичах. Това никак не е чудно при възрастта, в която бях тогава. Беше хубава, чиста любов, радост, каквато друг път не съм преживявал. Беше слабичка, деликатна. Но случи се така, че царица Елеонора я уволни, заедно с други наши сестри, за да назначи сестри-католички. Тя ос­тана без работа и дълбоко огорчена. Заболя от туберкулоза и скоропостижно умря. Дълбоко опечален, аз ходих на гроба й. Сънувам, че присъствувам на погребението й и че произнасям реч, в която пак казах тия думи: „Свърши се тая церемония." Такива думи никога не бях употребявал по-рано и се чудех откъде ми са дошли на устата, точно когато съм бил в сън.

Ето това бяха първите удари върху съзнанието за събуждането ми в ду­ховния свят.

Цоко е работил дълго време - петнадесетина години при професор Консулов.

- Един ден му казах: не зная как ще погледнете на това, но аз не ще мога да извършвам вивесекции на живи животни.

Това му казах, естествено, след като бях вече навлязъл в учението и ми се струваше, че повече няма право да търпя компромиси. Той беше много въз­буден и след като ме увещава доста дълго време: биология не може без вивесекция - реши да ми даде друга работа. Така и стана!

Цоко живее в една дъсчена барака на Изгрева. Ергенска квартира. Съз­дал си е уютност, каквато е възможна, в бараката му е чисто и подредено - включително и дървеното легло, върху което лежи може би повече от три десе­тилетия. Под голям стъклен калпак е поставен модел на Слънчевата система, който отразява неговото схващане относно произхода на планетите. Според него планетите не са се откъснали от Слънцето, както твърди Кант-Лапласовата теория, а са се получили на самото си място, чрез сгъстяване на първичната материя на тия точки.

Цоко съобщава с израза на добре осведомен човек, че наклонът на Неп­тун към неговата ос е 151 градуса, на Уран - 98, че на Венера и на Меркурий е неизвестно отклонението, което за Земята е 23 градуса и 27 минути, а за Марс - 24 градуса и 50 минути, на Плутон - не се знае.

Той знаел причините за тия различни отклонения на осите, но пазел мъл­чание, тъй като се касае до нова Космогония, по която той не можел да говори.

(Вж. „Изгревът" том III, с. 118-120, том VII, с. 376-380. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)