31. По вътрешни пътища към Учителя

Учителят помага и чрез сън

Сестра Анна Ненова разказва следното:

Трябва да призная, че до 1948 г. животът на моето семейство беше много тежък. Аз не знаех вече как ще продължавам, нито как ще свърши всичко това. Така продължи до оня бележит сън, който сякаш беше преломната граница на моя живот. Една нощ сънувах следния сън:

Намирам се върху стръмен път, който ме води към някаква височина, през трънливи и каменисти пътеки. Пред мене се разкрива мъничка бяла къ­щичка всред гората - подобно на къщичката, в която живя и работи Учителят, само че много по-мъничка. Минавам през тесен коридор, през който, такава, каквато съм грамадна, едвам се промъквам. Когато влизам в стаята, виждам Учителя.

Беше навел главата си, подпрял се на лявата си длан, а косата му пада през челото и ръката. Очите му бяха забодени в някаква книга. Когато влязох в стаята, той постоя така известно време, после вдигна главата си и ми каза спокойно:

- Отдавна те чаках, най-после дойде! Имам за тебе една важна работа: очисти тия вещи от праха, който се е натрупал по тях!

Аз се залових с радост на работа. С кърпа започнах внимателно да бър­ша предметите в стаята му. Това бяха повечето малки предмети, стъклени и кристални украшения, кученца, слончета, куклички, котенца, които трябваше да пазя с голямо внимание, за да не ги счупя. Когато свърших това, той ми каза с твърд, даже груб глас:

- Седни тук!

Аз го гледах учудена и все пак седнах.

- Сега се съблечи - рече той и гласът му беше все така суров и твърд.

Аз се смутих съвсем, започнах да треперя и все пак се разкопчах. Той извади от стената някакво кандило, в което гореше жълта светлина. Той брък­на в маслото с пръст и постави кръст върху пъпа ми. Аз стоях смутена и гледах това, което той правеше. Когато това стана, аз се почувствувах възрадвана и освободена. След това аз на свой ред натопих пръста си в маслото и поставих на него един кръст, само че не върху пъпа, а някъде по-горе, на гърдите.

- Сега върви - рече той.

Аз излязох възрадвана от стаята му и се събудих. Бях цялата в тръпки и пот. Целия тоя ден се носих като в радостна мъгла, като че не стъпвах на земя­та. Това беше неописуемо усещане, което ми говореше, че в живота ми е ста­нала някаква дълбока, решителна промяна, промяна, която засягаше целия ми живот, цялото ми бъдеще.

Така и стана.

От тоя ден в живота на семейството ми настана промяна към добро.

Съпругът ми престана да дружи с лоши другари и да пиянствува. Започна да му става приятно при мене вкъщи, да му е приятно да остава с мене. да споделя с мене.

Промяна стана и с двамата ми сина. От непокорни гамени, които бяха се превърнали в страшилища за квартала, които чупеха прозорците на хората и всеки ден трябваше да приемам и изпращам делегации за техните подвизи, те изведнъж станаха други хора. Владко се яви на конкурс и беше приет в опера­та като един от най-добрите бас-баритони - четвърти по ред измежду осемде­сет души кандидати. Вторият ми син постъпи в Музикалната академия със спе­циалност обой и скоро работата го увлече, той тръгна здраво по пътя си.

8.II.1951 г., София   

Записал: д-р Ст. Кадиев