27. ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА НА ЗЮМБЮЛА

Един ден през пролетта на 1944 г. бях отишъл в село Мърчаево, където беше Учителя. Поканен бях на скромния обяд. На дългата маса, която беше сложена, бяха насядали братя и сестри. Учителят беше седнал на тясната страна на масата, а аз точно на срещуположната. Обеда привърши, масата беше разтребена. Върху нея пред Учителя, някои беше поставил саксия с цъфнал бюл зюмбюл. Подхвана се разговор около положението и мъчителното състояние, което преживявахме, в едно непрекъснато напрежение около бомбардировките и състоянието ни като евакуирани.

През време на бомбардировките, аз бях отишъл в с. Бистрица. Имах чувството, като че ли на Учителя му се искаше да дойде в Бистрица. Но така или иначе, обвинявам себе си, не проявих достатъчно активност да намеря стая и да го поканя. По-късно разбрах, че Йорданка и д-р Жеков са отишли в Мърчаево, и един от братята е предложил къщата си на Учителя. Това бе Темелко.

Както се водеше разговора, гледайки Учителя и зюмбюла казах: „От тука, от моето място, виждам, че зюмбюла има три зелени листа, дано след три месеца се ликвидира това напрежение". Учителят ме погледна, вдигна ръката си, показа петте си пръста и каза: „Пет". Обадиха се братя и сестри, които бяха близо до Него и казаха: „Не, брат Николай, зюмбюла има пет зелени листа". Аз отдалеч не бях видял другите две. И наистина след пет месеца в началото на септември, това напрежение, което преживяхме беше отмахнато. На 9. IX. 1944 г. дойдоха комунистите на власт и започна новата епоха на социализма.