В.К.: Понеже въпроса за брака засяга този външният морал, какво ще
ни кажете за онези времена, когато по вестниците пишат срещу Учителя и
братството?. Е.А.: Всичко, което се пише в пресата за Учителя, за братството
във формата в която се пишеше не е вярно. Но братята и сестрите от
недоумение, от незнание даваха повод. Не че в братството не е имало хора,
които да живеят и така. Ами както не е позволено, както Учителят нарича
„Забранената любов". Нарича „Забранената любов", но често пъти това са
връзки от миналото, които се налагат в съзнанията, слабости между хората,
но то не е брат разврат.
Развратът е друго нещо. Развратът е когато хората се
събират само за едно удоволствие, това е развратът и те се поддават така
системно на това нещо. А пък когато след туй хората се борят, преодоляват
тези неща, можем ли да ги съдим? Да речем някога, ако са се поддали на една
слабост своя лична и цял живот след това ги е гризкало нещо отвътре, не
можеме да смятаме че това е разврат. Поне аз така го разбирам. Че може
другите хора да го разбират другояче, но развратът е нещо по-друго, да.
Един път Учителят ни говори пак така една беседа, цяла беседа беше. Има казва
три вида любов: Кръчмарска, когато двама-трима се съберат, както в кръчмата
си сядат, чукнат си чашките и след това всеки си отива по пътя. Това е
животинска любов. За нея можем да кажем, че е разврат, ако човек се поддаде
само на нея. Нея можем да я атакуваме като разврат. Човешката любов там
има, когато те искат само да се докоснат, да се видят и да се докоснат, а пък
при Ангелската любов, при нея няма докосване. Значи така степенува любовта
при един разговор, който имах с Него: И ние в обичта си не трябва никаква
корист да проявим. И в брака е същото. Не да се ожени една мома за един
момък щото той е богат, защото е умен, защото ще й създаде обществено
положение, щото ще я осигури. Това е егоистична любов. Тя го прави, да се
жени за него, само защото иска да бъде осигурена в живота. Това не е любов,
това е интерес. Това е търговска сделка. Ако момъкът се жени за нея защото
тя е хубава, защото родителите й заемат високо обществено положение и по
този начин той ще се издигне край нея, това е пак търговия. Това е интерес.
Любовта идва спонтанно у човека. Ти един човек го обикваш, но искаш да бъдеш
внимателен към него да му помогнеш ако има нужда, във всичко с което можеш
така нещо да му дадеш, но не да вземеш нещо и да чизкористиш нещо. В.К.: В
ония години Вие сте много млади, всички са млади в тази аура на Учителя, в
тази обстановка, наистина предразполага за възвишени чувства, пък и за
емоции. Е.А.: Да, и в същото време. Сега в обществото много се говореше, че
има разврат в братството. Но казвам някои с поведението си, имало е и такива
случаи, нали така. Пък и друго ще кажа, отвън нещата изглеждат по един начин,
а пък между хората както е другояче. Колко семейства например има всички
сме виждали, мислиме че идеално живеят, пък чуваме че след две-три години
се разведат. Така че и в тези отношения е така, те не са били цял живот
отношения, те са били временни някакви отношения, ами създадени връзки, а
пък за Учителят никога не е одобрявал да речем такива отношения. Никога.
Той не ни е насърчавал, както говореха за „свободна любов". Такова нещо не
е имало. Учителят ако за нещо ни е говорил, то е любовта към Бога. А не любовта
един към друг. Любовта към човека да, любовта към всички хора, братска обич,
чиста обич, но такива неща ни е говорил Учителят. И хората че са изопачавали
тези неща, то е друго нещо. После аз ще ти кажа друго: Поведенията на някои
сестри, които искаха да покажат че са близки на Учителя, които парадираха
това, че могат да бъдат с Него, в държанието си някога показваха някои работи
и имаше хора които ги тълкуваха така. Лошо ги тълкуваха. Но това беше защото
тези сестри живееха в това съзнание. Сега Учителят не може с камшик да ги
удари и да им промени съзнанията, Той всичкото това го изтърпяваше,
изчакваше да се пробуди съзнанието във всички ни и ние сами да се коригираме.
Щото Учителят ни е казвал: „Грешете, но изправяйте погрешките си!" Принцип.
Значи то не се отнася само в едно поле брат, то не се отнася само за мисъл, то
се отнася за целият живот, във всички случаи и всякакви. И ако да речем някои
хора някога са сбъркали така, то не значи че трябва да ги съдим, но то не
значи пък и насърчаване към разврат. После и общественото мнение, което
така лошо съдеше братството, то е, защото те изискваха от нас. Те искаха
ние да дадем пример. И прави бяха. Ний трябваше да дадем пример, трябваше
да дадем пример. Но ние не можехме. В.К.: На едно място, помня една сестра,
тя си замина, мир и светлина на душата й, Учителят казва: „Всички школи до
сега са се извращавали в разврат и сега има такава опасност". Това се отнася
за ония години 1923-1924-1925. Е.А.: Вижте, че имаше такива съзнания имало
е. Имало е братя, може и сестри да е имало, които бяха на такъв у ровен на
развитие, че не можеха така да живеят по Високия идеал на Учителя да речем.
Сега какво е било тяхното вътрешно съзнание аз не мога да кажа, но имало е
такива, но за тях Учителят казваше: „Те са изключения и те са дошли такива от
света. Те са дошли до това състояние, още не са го преодоляли". В.К.: Значи
Учителят не е срещу брака и семейството? Е.А.: И той казваше, това е институт,
който е основан от природата. Той не беше против семейството и както казах,
Той казваше, че едни са дошли да се оженят. И те трябва да се оженят. Други
са дошли да не се женят и те не трябва да се женят. Значи едни са длъжни да
се оженят, а за други не бива. Хайде разрешете го чрез вашия живот. Трудно
е. Дори е невъзможно понякога.
