В.К.: Разказваше ми една сестра отива и пита Учителя за брака.
Отговорил: „Ето един много важен въпрос, но никой досега не ме е питал за
него". Е.А.: Всеки ще реши тоя въпрос лично. Този въпрос е личен според
Учителя, защото едни са дошли на земята да се оженят. Те са обещали на
някои души да дадат тяло и те трябва да се оженят, и ако не се оженят, те ще
сгрешат. Други са дошли на земята с решение да не се женят, но ако те се
оженят, пак ще сгрешат. От това разбирам, че въпросът е абсолютно личен,
съобразно задачите, които сме свалили отгоре за своя живот. Аз бях съвсем
млада, имах едно предложение и реших да попитам Учителя какво ще ми каже
за брак. И понеже имаше съблазън. Съблазънта беше това, че бащата на
кандидата беше обещал като се ожениме да ни прати и двамата да следваме в
чужбина. Аз много желаех да замина, но моят баща нямаше материални
средства за това и това ме изкуши. Изкушаваше ме тая мисъл. И рекох, ще
питам Учителя, пък ако позволи. Аз нямах никакво чувство към този момък.
Отидох при Учителя и Му разказах че имам такова предложение и Той ми казва:
„Има три вида брак, когато момък и мома се обичат, те са женени на небето.
На земята може да не се женени, но горе са женени. Когато се обичат и долу
са женени на земята, това е вече пълен брак и горе и долу женени. Пък има
други, които са женени на земята, но не са женени на небето". И тогава аз
разбрах, че основното нещо в тая връзка е обичта, която имат хората един
към друг. И понеже аз нямах такива чувства казах: Това не е за мене. В.К.:
Това е един много важен проблем, който човек трябва да разреши. Абсолютно
е необходимо знанието, което ни дава Учителя. А как ще постъпим това е друг
въпрос и то личен.
Е.А.: Знаете ли какво си спомням че един път каза: „Че каква нужда имат двама души, които се обичат от някаква външна форма?"Като регистрация и т.н. Виждате ли до каква свобода разглеждаше въпроса и
каква тежест даваше на обичта. Но понеже това би било, нали сегашното
общество не е готово да приеме тая форма. То ще го счита като вън от приетите
норми и затуй се женеха някои наши приятели нали, ако не искаха в църквата
църковен брак, отиваха в протестантската църква или другаде, все пак търсеха
някаква форма, щото и на времето когато беше Учителят нямаше граждански
брак, затова тогава те влизаха в църковен брак. Но когато това го казах и
затуй, че най-важното нещо в брака е обичта, която може да я има. И да ти
кажа правото от туй което съм наблюдавала в живота и от моите опитности
казвам, наистина трябва много да си обичан, защото толкова грозно е
недоверието и ако се съберат двама души в туй ежедневие и ако нямат обич,
то ще си направят пакост, защото обичта е която може да изглади недъзите у
другия. Да, иначе няма да може човек да понесе всички недостатъци. Защото
ако да речем младите се обикнат, те не обичат човека който е, но идеала си
който имат. Те мислят за своя идеал и не обичат това, което те си представят
от брака. И те това чакат. И затуй след брака най-често има разочарование.
Щото гледат, но той не бил такъв, но никой да речем на момата не е казал че
той е такъв или онакъв. Тя си въобразявала или пък момъкът също. Той си е
въобразявал че момата била такава и такава. И оттам идват много
разочарования. Ние още живеем с едни разбирания, неяснота за нашите
отношения на земята.
В.К.: На много места Учителя споменава за брака.
„Окултният ученик не трябва да се жени". На друга сестра препоръчва брака,
а тя не се омъжва и после съжаляваше пред мен. На трети препоръчва: „Един
вол не тегли кола, а трябва два вола" - но този послушва. Различни случаи. Но
ученикът не бива да се жени. Е.А.: Вижте, аз имам и друга една опитност. Когато
бях отишла при Учителя, нещо за копане в градинката имаше на ул.
„Опълченска" 66. Георги Томалевски беше единият и още един брат, кой беше
не зная, отидохме, прекопахме градинката. Беше хубав пролетен ден и Учителят
ни взе, че ни гледа на ръце. И на мене ми каза: „Ти казва, нямаш какво да учиш
повече в брака". И ми посочи тази линия сърдечната, която отива в чатала
между Юпитер и Сатурн. „Сега казва ще развиваш любов към всички" и ми
посочи тази линия, но тази линия беше тогава до тук, до 1921 год. Това нещо не
беше никак очертано, да, така ми каза. И аз го послушах. Разминах се с брака.
А тази линия, която Учителя ми посочи тя си е още на ръката ми. А пък тази
линия изглежда, че е любов към семейство, към това, така е краят на линията.
„Няма какво повече да учиш в брака". Аз тогава не го разбрах какво значи
това. Днеска го разбирам. Да, днеска го разбирам в този смисъл, че аз сигурно
съм много, много търпелива била в брака и съм научила тези неща. Но и друго
нещо беше, че аз в най-ранна възраст казвах, че няма да се оженя и не съм
имала желание да се оженя.
Но в 1934 год. беше, казвам на Учителя: „Учителю,
интересно, бях на 24 год. и сега съм на 34 години и само в тия години съм
имала желание да имам дете?" Да, такова желание имах. И Той казва: „Ех,
имаш една леля, която иска да се въплъти и тя ти създава тия желания". И сега
това е вече вън от моята компетентност, но съм благодарна че Го попитах,
защото по този начин, и след това вече не съм имала нито веднъж вече желание
да имам дете. Аз бях на 34 год. но не бях престаряла да речем. Никога след
това нямах желание да се женя и да имам деца. Така преживях без брака и без
деца. В.К.: Това е един много труден въпрос. Е.А.: Въпросът е ясен и труден.
