Не след дълго време руските войски нахлуха в България. Комунистите заеха властта.
Дълбоко уплашена и разтревожена отидох в Мърчаево. Питам Учителя: „Сега Учителю, какво ще стане с Изгрева?"
Той отговори: „Изгревът няма да съществува повече. Всеки един от вас трябва да стане жив Изгрев".
„Учителю, а какво ще стане с учението?" - питам тревожно.
„Учениците ще разпространят учението двама по двама. Братството в сегашния си вид, няма да съществува повече".
Благодарих, целунах Му десницата и си заминах с тежко сърце.
По това време бях повикана от моите професори от Академията. Те се бяха евакуирали в село Искрец. Те искаха да бъда учителка по пеене в Скопската Консерватория, като обещават, че всеки от професорите ще ми покажат неговия специален метод на певческото изкуство. След някой ден получих назначението. Заповед подписана от Министъра Проф. Йоцов.
Заминавам пак в Мърчаево. Питам Учителя дали да замина за Македония. Той отсече: „Никаква Македония!"
„Искам да се оженя". Той отговори: „Никаква женитба!"
„Учителю, смело казвам аз, искам да имам деца. „Никакви деца!"
Благодарих Му, целунах Му ръката и завърнах в София. Бомбандировките спряха. Войната за България бе свършена - 1944 год.
