Бяха започнали бомбардировките над София. Обикновено излизахме на екскурзия до малката горичка над Симеоново и там прекарвахме деня. Седнали сме на обед и аз предлагам на Учителя глава лук червен. Той си отряза половината. И после с моето ножче си режеше от червения лук и си ядеше. Питам Го, какво ли съдържа лука, за да ни го препоръчва: "Лукът е музикален. Тънката ципица на лука е тъпана на оркестъра. Лукът е за разпасани хора".
Друг път Катя Грива беше направила и носеше чеснов хайвер, от който ми намаза по филийките хляб. А в капачето на кутийката тя сложи от хайвера и ме прати да го занеса на Учителя. Той обядваше на камък при самата горичка. Като ме видя с Мария Тодорова, каза: "Браво, Димитринке!" А Учителят както ядеше вдигна поглед към мене и каза ми нещо с този поглед. Но то не може да се предаде с думи. Може би: "Хубаво, точно на време". Късно след обед тръгвахме обратно за София. Понякога Учителят оставаше да преспи в една стая в една селска къща, която братята бяха наели за пренощуване.
