Слизаме от Витоша. Може би това ми беше първата екскурзия с Учителя. На сипеите горе усещам едно особено треперене на клетките на краката ми, между коленете ми и стъпалата. Като че ли всяка клетка преднамерено трепереше. Всеки момент очаквах краката ми да рухнат и аз да падна. Усещането беше така особено и силно, че аз извиках към сестра си, която ме придружаваше: "Да видиш как ми треперят краката". В този момент се обръщам и виждам Учителя до мене. Аз даже се зарадвах, че съм извикала. Виждам Го, Той да движи погледа си от коленете ми до долната част на крака. Така направи няколко пъти. И в същия момент треперенето престана. Учителят тръгна надолу по пътеката със своята позната нам походка. Пристъпваше леко и плавно.
При друга екскурзия слизаме от Витоша и вече сме на шосето. Братята, които бяха закарали Учителя с кола до Симеоново, бяха уговорили с шофьора, за да Го върне обратно в града. Колата чака, аз съм със Стоянка Илиева. Учителят се качва в колата и се усмихва. Вдига ръка за поздрав и казва: "Жал ми е, че ви оставям сами тук". А Стоянка се провиква: "Велик баща, който води своите деца, хубави и грозни, добри и лоши и винаги ги оставя да вървят по правите пътища Божии". Ние току-що бяхме слезли по кривите пътеки на Витоша долу на шосето. Този път вече водеше за София и ние пеша се прибрахме на Изгрева.
Веднъж на Витоша Учителят ни показа как трябва човек да си обува обувките. Там е брат Неделчо Попов. Той слуша, а Учителят му показва коя обувка на кой крак трябва да се обуе. После обяснява как трябва да се връзват връзките на обувките. Говори, обяснява защо и накрая показва. Неделчо клати глава, значи е разбрал и запомнил всичко. А тогава Маргарита Мечева му поднесе букетче от диви набрани ягодки. На следващия ден виждам на Изгрева, че Неделчо търчи, закъснял е, бърза ли бърза. Поглеждам към обувките му. Той ги бе нахлузил без да ги върже. Профуча покрай мен. Вечерта ме среща и каза, че него ден си загубил времето и никаква работа не бе свършил в града. Казвам му: "Вчера на Витоша Учителят ти обясняваше как се обуват обувки и как се връзват връзки. Сутринта ти тичаше за работа разпасан и развързан. Е, как ще вържеш времето си тогава, когато не си си научил урока за обуване на обувките и за връзване на връзките". Неделчо стои, мига и се почесва там, където не го сърби. После се смеем двамата.
