49. ДОМЪТ НА ЮРДАНКА

В дома на сестра Юрданка Жекова се събирахме всяка неделя до десет сестри. Понякога идваха и братя, но вратата на домът й беше отворена за всички. Приемаше ни с усмивка. Понякога идваха гости от провинцията. На празници сме се събирали от пет часа сутринта на беседа, а след това и на обща трапеза на обяд. Тогава времената бяха такива, че Изгрева беше разрушен и властта беше забранила всякаква дейност на Братството. До къщичката на Юрданка в двора Савата бе построил голяма триетажна къща. Савата много се страхуваше, като се събирахме у Юрданка, да не би като възмездие властите да му вземат къщата, защото той живееше сам в триетажна къща. Но Юрданка беше много смела. Тя имаше предчувствие и ясновидство. Много неща, които ми е казвала са ставали точно така.

Понякога когато не можехме да се съберем на празници у тях, тя ни водеше в Мърчаево, оформени в една малка група. Спяхме в дома на брат Симо и сутринта отивахме при Темелко на беседа, а след това общия обяд го правехме у брат Симо. С братята и сестрите от Мърчаево прекарвахме в приятни разговори и спомени за Учителя. А след като си замина брат Симо, започнахме да се събираме на Петровден и през септември у брат Темелко на обяд на двора. Всяка неделя в Мърчаево имаше беседи в пет часа сутринта и в 10 часа, които биваха посещавани от софиянци и от провинцията. А Мария Златева от София свиреше на цигулката песните, които пеехме.

Как записах спомените на Юрданка Жекова? Тя имаше завършено основно образование и можеше да чете беседите сама. След беседа тя ми казваше, че в този ден е получила разрешение от Учителя какво да ми разкаже от времето на Учителя. Жалко, че отначало аз не записвах, а само слушах и това се отнася за онова време когато Юрданка е живеела във Варна. По- късно се усетих и започнах да си водя бележки. Тя всеки път предварително се подготвяше какво да ми разкаже. Тя разказваше, а аз си водех бележки. Така, че спомените на Юрданка Жекова, за да се запишат главната заслуга имаше Юрданка,която бе решила да ги разказва. А пък аз ходех при нея, за да слушам разказите за Учителя и Братството по онези години.

Юрданка Жекова е родена на 1.01.1896 г. в с. Келифарево. Били са 9 деца. Замина си на 1.01.1978 г. в седем часа вечерта. На 9.11.1978 г. правихме 40 дена от нейното заминаване, след което аз реших да напиша всичко, което ми е говорила за Учителя и своите опитности с Него. След това се яви онзи човек, който събираше опитностите на приятелите и бе започнал да ги публикува и аз се съгласих да му ги дам за печат.