50. ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА

Аз много обичах да разговарям с възрастните братя и сестри, които са били близо до Учителя, за техните опитности с Него. През 1970 г. аз започнах да посещавам Братството на Изгрева и най-напред се срещнах със Симеон Симеонов и жена му Цветана Симеонова. Тя беше художничка и в нейното ателие се събирахме и там се четяха беседите на Учителя. Тя беше много мил човек и прекрасна сестра. Разказвала ми е много неща за Учителя, за времето прекарано с Него по екскурзии. Ще ви предам един случай, който тя ми разказваше. Дворът и къщата на Симеон Симеонов бяха откъм източната страна на градината. От ателието на Цветана се виждаше мястото и гробът на Учителя. След като си заминал Учителя, много сестри са споделяли пред Цветана, че някои от тях са Го сънували, а пък други са Го виждали на яве. А пък тя нито Го сънувала, нито Той й се обаждал по някакъв начин. Преди да си легне всяка вечер тя заставала до прозореца в ателието си, гледала мястото на Учителя и така си правела молитва.

Една вечер застанала на колене и почнала да се моли на Учителя защо само на нея Той не се е явявал и заради това тя изпитвала такава мъка по Него. И както се молела, нещо изтряскало около нея, стената изчезнала и тя гледала направо в градината и гробът на Учителя. Той се издигнал целият в бяло и започнал да се приближава към нея. Тя се изплашила и силно извикала, Симеон дошъл при нея, доведен от нейния силен вик, но гледката пред очите й изчезнала. Тя му разказала за видението си, че се е изненадала и че се е уплашила. Симеон й се скарал и казал: „Затова не ти се явява Учителят, защото не си готова още да Го видиш“. Така Цветана вече имала своя жива опитност, че Учителят е жив и че онова, което са разказвали другите за явяването на Учителя е нещо, което е неоспоримо.

А аз като ви разправям тази опитност на Цветана Симеонова, винаги когато отивам в градината при мястото на Учителя и се приближавам до елипсата, си представям този случай и това видение на сестра Цветана и винаги се вълнувам.