2. ИМПЕРАТРИЦАТА

Тя стана причина да дойдем в София. Когато дойдохме в София майка ми ме води при Учителя, но то беше още пред други и тогава Учителят нищо не каза за мене. Аз мислех, че ще видя Учителя млад, кестеняв, а го видях с бяла брада. Отидох, целунах Му ръка и Той ми даде един портокал. Трябва да кажа, че на Изгрева тук ми се видя като в рай. Когато Учителят ми даде портокала аз бях на 12 години само. После аз видях, че на Изгрева всичко свири и казах на майка ми: „Майко, и аз искам да свиря!“ И знаете ли кой откри, че съм музикална? Един ден минаваме край бараката на сестра Кисьова и тя ни чува как пеем със сестра ми Стефка и ни извика като каза: „Я елате да ви чуя гласовете с пианото. Ама много сте музикални вие двечките“. И след туй нали живеехме наблизо и ходехме с Ружинка на училище заедно. Аз останах в един клас две години. Мързеше ме да уча. Бях във втори клас. После го изкарах. Трети клас не можах да го изкарам. Ако бях изкарала трети клас щях да се запиша в музикалното училище. Но ме мързеше да уча и ходех да работя. Предпочитах тежка работа да работя отколкото да уча. Имах желание, но нямах воля. Нямало е кой да ме подтиква. Точно тъй, нямаше кой да ме напътства. Аз гледах на сестра си Мария, детето - Петърчо. Обаче майка ми обичаше повече голямата ми сестра Мария и нея заведе при Учителя. Мария беше на 18 години. Майка ми запитала Учителя: „Учителю, дъщеря ми ще стане ли артистка? Тя пее много хубаво“. Учителят си затворил очите, помълчал и после казал на майка ми: „Сестра Тодора, дъщеря ти тоз живот няма да стане певица, защото тя е съгрешила в миналото“. Майка ми запитала: „Какво е съгрешила, Учителю?“ „Тя е била римска императрица, пък е била красива, обаче е заповядала да убият хиляди войници и тя има много лоша карма. Този живот тя трябва да я изплати. Има карма, която може да се изплати в два живота. Тоз живот тя ще страда много“. И наистина, на така излезе всичко. Сестра ми много страда. Стреляха я, роди сина си Петърчо, който като порасна замина за чужбина. Девет години не я пуснаха да го види, което й беше много тежко, но това всичко мина като по лента, след това се оправи живота й. Замина тя при синът си, който е много добър и я гледа. Синът на сестра ми аз съм го изгледала от седем месеца докато стане на три години. Така се учех да гледам чужди деца, да да дойде и моят ред да гледам собствено дете.