АНКА ТОДОРОВА ПЕТРОВА

1. НАЙ-ДОБРИЯТ ХИРОМАНТ

Родена съм в гр. Хасково на б.юли 1923 г., точно на обед в 12 часа, в петък.

Майка ми, Тодора Йорданова Станчева по баща, е родена в гр. Лозенград, май.1899 г., а почина на 20.111.1972 г.

Баща ми Тодор Петров Пецанов е роден в Хасково на 10.септември 1895 г. Известен е като Тодор-гледача от с. Крепост, Димитровградско. Почина през 1986 г.

Още в Хасково родителите ми знаеха за Учителя и Учението Му. Майка ми идва на няколко пъти до София и като дошла един път със сестра ми Мария постъпват в склада за тютюн на ул. „Любен Каравелов“. По-късно дойдохме цялото семейство да живеем на Изгрева. Това беше през 1935 г. Ние живеехме под наем, нямахме собствена къща. Отидохме да живеем в къщичката на Веса и Колю Йорданови. Аз съм била 12-годишна тогава, но помня как се преселихме от Хасково. Тогава нямаше бързи влакове. Ние дойдохме с пътнически влак с целият ни багаж. Спомням си, че след като пътувахме и пристигнахме на Изгрева, то ми стана лошо и тогава дойдоха да ми помогнат сестрите Бахчеванови, Папазов, Кисьова. Помня, че ме сложиха в една барака. И тъй къщичката, където се настанихме беше от една стая.

Баща ми е бил пленник през Балканската война в Гърция. Били са шест души пленници и като пленници се било наложило да газят сняг до гърдите, от което той беше получил хроническа кашлица, от която впоследствие почина. В Гърция баща ми се запознал с един грък, който гледал на ръка - хиромант и тоя грък му казал на баща ми, че има тая дарба. Открил му значи, че има тая дарба и го упътил в гледането на ръка. Другите пленници загинали, но шест души от които и баща ми успели да се върнат в България. Гъркът му казал още, като отиде в България да намери книгата по хиромантия от Дебарол, за да може още по-добре да усвои тази наука. И наистина, той намира тази хиромантия от Дебарол и я прочита. А когато дойдохме на Изгрева, баща ми ходи при Учителя, разказал му за пленничеството си и за гърка-хиромант, който му казал, че може да стане добър хиромант, че е прочел книгата на Дебарол и че е допълнил знанията си получени от гърка първоначално и запитал Учителя какво ще му каже в тая връзка. Учителят му казал, че е направил много добре, че е прочел хиромантията на Дебарол и че може да стане най-добрият хиромант в България. Така на няколко пъти моят баща ходи и разговаря с Учителя и Учителят му казал: „Ти си най-добрия хиромант в България“. На много хора бил гледал на ръка и всичко им познавал. Той не вземал пари за гледането, но те идвали после и му казвали, че всичко, което е казал се е сбъднало и че наистина познава. Но първо Учителят му е казал, че може да бъде голям хиромант.

Трябва да кажа, че още в Хасково баща ми и майка ми не живееха добре. Той я биеше много и често ние ставахме свидетели на скандали. А навремето преди да се оженят баща ми я харесал и веднага решил да се ожени за нея. Баща й, т.е. моя дядо по чехли я изгонил от къщи. Майка ми била много хубава и имала дълга коса до петите. Сестра ми също беше много хубава. Дядо ми какъв е бил в Лозенград? Ами продавал семки и бонбони. Аз не го познавах. Той дойде по-после и живееше в Бургас. Тогава ние бяхме мънички. И в Хасково е идвал. Сега най-голямата ми сестра се казва Мария. Тя е родена през 1921 г. в Хасково. След това идвам аз - Анка, родена 1923 г., и след това идва по-малката ми сестра Стефа родена на 6.11.1925 г. Последната почина на 40 години. Утрепа се в асансьора. Най-малък е брат ми Димитър, родена на 11.1.1931 г. Още в Хасково ние бяхме в Братството, но майка ми изяви желание да дойде в София да е по-близо до Учителя. Майка ми беше вегетарианка още в Хасково, но ние не бяхме.