51. ВЪЛКЪТ И БОЛНАТА ОВЦА

След известно време те двамата, Тодора и мъжът й Тодор пак отиват при Учителя на разговор и за съвет. Тодор отново заявявал, че въпреки че жена му прекопала половин Изгрев с мотиката, все още не е оздравяла. А Учителят отговор по същия начин: „Тя не е на своето си място, както и на своята си работа“. Тодор вдигал рамене и нищо не могъл да разбере. А Учителят започнал да му разяснява: „Тодоре, тебе жената ще ти се вземе. Тя не е твоя жена“. „Как да не е моя като имам четири деца от нея. И те са там в бараката на Изгрева гладни и изпокъсани, защото парите не достигат.“

Учителят замълчал и повече дума не проговорил. Двамата съпрузи си тръгнали и седнали да умуват какво е искал да каже Учителят с това, че ще му се отнеме жената. Мислили, мислили и решил, че това може да бъде само умирачка и така тя ще си замине за другия свят. Обаче преди да си тръгнат Учителят им дал по една ябълка и ги изпратил. От там те идват при мене и ми разправят какво им е казал Учителят. Аз ги поуспокоих като им казах, че ние не можем да разбираме Учителя понякога какво Той казва и трябва да се мине дълго време, за да се случи нещо та по това случилото се да разберем какво е искал да каже. Ама ще запитате защо те идват двамата при мене да споделят тази работа, а не отидат при някой друг? Е, това е загадката. Беше отначало загадка за мен, но после ми се разгада и гатанката изскочи с готов отговор и всичко ми се стовари на главата и сега съм с побеляла глава и с дълга коса от тези ядове. Та Учителят им беше дал по една ябълка и вместо да бъде ябълка на разбирателството и помирението, тези две ябълки станаха ябълките изкушението на Адам и Ева. Че накрая се превърнаха като ябълка за отваряне на Троянската война, която бушуваше тук на Изгрева години наред. За нея ще говорим по-късно.

Пропуснах да кажа, че когато са били в градината и тя, Тодора копаела с мотичката, то мъжът й Тодор казал на Учителя, че имал нужда от жена. А Учителят го запитал: „Ти, Тодоре, ядеш ли месо?“ Отговорил: „Не ям, защото станах вегетарианец на Изгрева“. „Както си се отвикнал от месото, така ще се отвикнеш и от жената. Ами ти знаеш ли, че вълкът като отиде при някоя болна овца изостанала от стадото, той я побутва малко с муцуната си и като я види, че е болна не я закача и отминава по-нататък и преследва здравото стадо с овцете. Та жена ти е болната овца, а щом искаш да бъдеш вълк търси си овца от нечие здраво стадо.“ „Ами овчаря, кучетата и пушката. Как ще стане тая работа?“ „Затова не му бери грижа. Тук има думата господарят на стадото, който едновременно е господар и на вълка.“ Така завърши тази приказка за вълкът и болната овца. А каква е моята роля тук в този разказ? Мен ме накараха да отида да се грижа за тази болна овца и като оздравее да я държа в моята колиба.