5. ОТКРИТИЯТ ЛИСТ

След смъртта на сестра ми, на другата година аз сам трябваше да отида на Младежки събор на Петровден. Тогава имаше нареждане да не се пътува по железниците без открит лист. А такъв лист трябваше да се изкара от полицията от град Поморие, който бе околийски център и който отстои на 30 км от село. Ние нямахме тогава никакво превозно средство, времето беше малко и имахме много работа на село. Затова не можех да отида в града, за да взема открит лист. А и не се знаеше дали ще ми дадат такъв открит лист. Затова тръгнах без открит лист като взех един от стара дата, който ми се намираше. Тръгнах без открит лист, но с вяра. Отидох пеша до Айтос, който е на 30 км от село и се качих на влака за София. Когато минаваха кондукторите да проверяват билетите никой въобще от тях не поиска никому открит лист. Така до София минах благополучно.

Един ден на Изгрева до полянката имаше направена пейка във вид на елипса. Там бяха насядали братя и сестри с Учителя и разговаряхме. Ето, че по едно време откъм гората дойдоха няколко войника с пушки и искаха от присъствуващите открити листове. Който имаше го показа, но един брат от Търговище нямаше и те го забраха със себе си. След като разпитаха околните, не знам по каква причина, към мене не се задянаха за открит лист и така минах благополучно. Все едно, че не ме забелязаха.

След това пак имаше ходене до Мусала с превозни средства, които наемахме от София. На връщане от Сапарева баня бяхме са качили на една открита кола с Учителя. Таман тръгнахме и от един полицейски пост ни спира полиция и искаше открити листове. Само аз нямах. Всички провериха, а аз като че ли не бях там. Нито ме забелязаха, нито ми поискаха открит лист. На връщане от София към село пак минах благополучно през няколко полицейски проверки. А преди да тръгна от село си казах: „Сега ще действувам с вярата си!“ И не ми се случи нищо лошо.