6. ДЪРВЕНОТО СТОЛЧЕ

През 1927 г. пак имахме общ събор през август на Преображение. Всички поканени бяхме дошли от цяла България на събор на Изгрева - над 1000 души. Направихме си палатки и кой каквото имаше с него се установи, така че се получи един голям лагер от над хиляда души. На сутринта рано пристига кавалерия от войници и ни обкръжиха. Нашите братя бяха наредили да имаме наша охрана от дежурни братя, които да охраняват лагера ни отвътре без оръжие. По такъв начин се явиха два кордона. Единият от наши хора, а другия кордон отвън от войскова конна част. Ние отвътре, а те отвън. Така продължи до към 10 часа. След това войсковата част се оттегли и след няколко минути Учителят, който живееше в града пристигна с файтон от града и държа своята редовна беседа. Измежду другото Той каза: „Трябва да вземете от света пример. И вие трябва да сте като тези войници. Както те изпълняват, което им наредят техните офицери, така и вие трябва да изпълнявате това, което Бог ви каже“.

През същата година през събора се строеше и братския салон на Изгрева. Към края на събора той беше вече доста готов и една от беседите на Учителя я държа там. Всички бяхме насядали на новия под от борови, хубави дъски и миришеше на смола. А за Учителя имаше приготвена катедра. Обаче в общата залисия, от многото работа по салона не знам как се случи, но на катедрата никой не се сети да тури един приличен стол с облегалка. А бяха поставили едно обикновено дървено столче без облегалка. На него Учителят седна и държа беседата си. Измежду другото той обърна внимание на столчето: „На какъвто стол сте ме поставили да седна, такъв ще ви бъде хала през цялата година“.

И така се случи, че всеки от нас си правеше големи планове през годината, всичко вървеше на добре, но някъде по средата всичко се обърна и вече до края на годината вървеше наопаки. Вие знаете ли какво значи да ви върви всичко наопаки? То е все едно да сложиш един възрастен човек да седи дълго време на стол без облегало. Ето, това го проверихме.