46. РАЗГРАНИЧАВАНЕ И РАЗПОЗНАВАНЕ

Искам да кажа и няколко думи за това, че някои приятели не приемат писанията в тия томове „Изгревът“. Един от тях е и нашият приятел Благовест Жеков. Искам да кажа, че с Благи се познаваме от 1947 г. и сме много добри приятели. С другия наш приятел Христо Христо, който живее в Прослав, тримата бяхме неразделни приятели през времето на студентство- то си в София. Нашите възрастни приятели ни виждаха все тримата. И на Витоша, и на концерти, и където и да било все бяхме тримата заедно. Минаха времената, когато бяхме заедно, дойдоха други, сега сме на три различни места и мисля, че ако не на три, поне на две различни становища, т.е. аз съм на едно становище, а Благи и Христо са на някое друго становище. С огорчение разбрах и прочетох, че Благи е написал писмо до наши приятели, да не четат това, което е написано в тия томчета, т.е. изказванията, автентичните изказвания на нашите приятели за живота, който е бил на Изгрева по времето на Учителя. Във връзка с това искам да кажа на Благи, на Христо и на всички, които мислят като тях един случай от живота в Братството по време на Учителя. Един от нашите приятели, след като пребивавал из Братството и се ползвал от условията,които създава на Изгрева Братството, в един момент решил, че това е Братство с негативни влияния. И за да се отърве от тия негативни влияния го напуснал. Напуснал го, обаче написал и писмо против Учителя, което и публикувал. Някой е донесъл това писмо на Учителя и Той вместо да прояви някакво негативно отношение към нашия приятел, че се обърнал срещу Него, то след като прочел писмото и нашите приятели изразили своето негативно отношение към това писмо, Учителят им казал: „Ама виждате ли как добре го е написал?“ Ами вижда се, че Учителят даже и в негативните прояви на наши приятели вижда и позитивни неща. Затова искам да кажа на всички наши приятели, които не искат да ги четат и смятат, че написаните томове от „Изгревът“ са с негативно съдържание. Аз не виждам негативното в тия разкази на нашите приятели, напротив, като ги чета все едно, че общувам с тях. Макар че една голяма част от тях вече се намират в другия свят. Не искам да огорча и Благи, нито пък Христо с това си изказване.И с Благи, и с Христо имахме разговори и те изразиха хармонично отношение към моето становище. И двамата обещаха, че в Братския съвет, в който участват, единия като член, другия като председател, ще ме извикат и аз на всички ще кажа моето отношение към тия братски съвети. И към действията на тоя братски съвет и на всички, които участват там. Но нито единия, нито другия направиха това. Минават вече години, те си стоят на тяхното становище и никой не идва при мене вече да обменят мисли. А бяха години, когато бяхме непрекъснато заедно и мислехме по един и същи начин. Всичко това, което съм го разказал за случките с бай Иван, те също са ги слушали, обаче мисля, че не са ги запомнили. Щото ако бяха ги запомнили, действията им и мислите им щяха да бъдат други, да вървят по друга насока. А всичко това, което съм го разказал, случките с бай Иван, те са такива, че човек от тях може винаги да се поучи и когато изпадне в едно затруднено положение, подобно на тия случки, може да излезе от безизходицата, имайки предвид тия събития. Заради това, макар че на много места в напечатаното Слово на Учителя е написано, че няма нужда от братски съвети, че няма нужда от устави. Има примери с нашите приятели като дядо Благо. И който прочете тия случки станали в Братството ще разбере, че наистина и братските съвети, и салоните, и уставите, и регистрациите са излишна работа и нямат нищо общо с Учението и със Словото, което донесе Учителят. А кой е истинският път на ученика? Ученикът е ученик н£ своя Учител, когато чете Словото Му, прилага го и живее по него. Трябва да възстанови вътрешната си връзка между ученик - Слово - Учител и Бог. Това е пътят на ученика.

Магнетофонен запис осъществен

от Вергилий Кръстев на Тодор Ковачев

- внук, на 23 и 29.май 1994 г.,

както и на 1.юни 1997 г.