Той е ръководител на тамошното Бяло Братство, състоящо се от десетина човека. Те се събират в една стара къща в една стаичка, която е наполовина в земята, с малко прозорче и е винаги тъмно, макар и денем. Съберат се тези 10 човека и след час стане така задушно, че не могат нито да четат, нито да слушат.
Тогава решават да си построят салон. Един друг брат, на име бай Иван, подарява една ливада близо до гората. По онези години селянина трябва да има нива да посади пшеница, нива за царевица, нива за ечемик, нива за овес за зоб на конете, ливади да коси за конете. Нямаш ли тези ниви, ти не си селянин и умираш от глад.
Умували как да започнат да строят. Намерили майстори за строежа, уговорили за материалите за строеж - но това трябва да се заплаща!
Брат Чернев взима една конска торба, слага я пред всички и казва: „Който може и когато си иска да сложи в конската торба, за да почнем строежа."
А знаете ли какво е конска торба? Тя се слагаше на главата на коня, слагаше се по две шепи овес и се завързваше по особен начин да не се изхлузи от главата му. А като изяде каквото му бе сложено, коня започва да цвили, за да подсети да му се свали конската торба. От какво ли бе направена? - Стрижеха се козите и от тях тъчеха т.н. козяк, правеха го на платна, и с него покриваха гърбовете на конете, когато бяха потни, или когато валеше дъжд или сняг. Не пропущаше нищо. И от тях скрояваха, и правеха торбите за главите на конете. Казваха се конски торби.
Брат Чернев взима един пирон, една тесла, излиза на двора, приближава се до едно дърво и там забива пирона с теслата. После там закачва конската торба и казва: „Ето тука пускайте, кой колкото може и кой колкото иска, за да построиме салона." Сутрин я слага, а вечер я прибира в стаята си.
Построява се салона. Събират се всички на празненството. Поканват приятели и от съседните села. Един от тях запитва на висок глас: „Брат Чернев, колко ви излезна салона в пари, защото и ние искаме да си построим като вашия?" А брат Чернев отговаря: „За парите нищо не зная. Само конската торба знае! Всеки в нея пуска, и само конската торба знае какво има в нея. Аз бъркам с ръка, взимам пари, колкото трябва и заплащам. Останалото го връщам в нея. Затова аз не знам. Само конската торба знае. Питайте нея. Тя ще ви отговори. Не може да замълчи. И тя иска да се похвали за салона."
А салона е голем, с големи прозорци, със светлина и простор!
Дойде време, брат Чернев и останалите си заминаха от този свят. Няма ги!
Но преди това той се срещна с Онзи Човек, който Учителя бе изпратил, разказа му най-подробно за всичко. Обеща да го предаде на останалите, които ще дойдат след нас.
Ето,сега Ви го разказваме. И ще го оставим дори. Ще го публикуваме дори, да се помни и знае.
