И така, той се връща веднъж, беше края на ноември 1972 година, началото на декември, връща се. И той седна, за да ми диктува на магнетофона. И както седна, извади тефтера, реши да ми диктува, изведнъж каза: „Вергил, на мен ми е много лошо!" И си легна. Погледнах го - той целия трепереше, имаше температура, вдигна температура към 40 градуса, и целия трепереше. Имаше хрема с кашлица. Вероятно беше изстинал там по строежите. Мария се завъртя веднага около него, и аз се приготовлявах вече да си вървя. Прибрах си магнетофона, защото видях, че няма да се върши днеска никаква работа с него. Тя пристъпи към мене и ме попита: „Можеш ли да останеш тук при мен, че съм сама, за да ми помогнеш? - Борис е много болен!" Казах: „Мога." И аз останах през нощта там. Грижихме се за него, от време на време спях по 1 час-2 часа, ставах, пак го наглеждах и т.н.
А точно по това време аз няколко месеца преди това се бях прехвърлил да работя като лекар в Трета Градска болница, и работех там в „Детско отделение". Сутринта отивам на работа и след това се връщам в дома на Мария. А Станка, тяхната прислужница, по онова време беше отишла на село при братята си, понеже не беше ходила там повече от 10 години. Така се беше случило, че накрая Мария я беше пуснала да отиде там, да постои 1-2 седмици при братята си, да ги види какво правят и после да се върне. Така че Мария беше сама в къщата си. Борис лежи на леглото, и тя напълно безпомощна да се справи със случая!
