И така двамата с Мария, трябваше да се борим с болестта, и да запазиме и да съхраниме Борис. Оказа се, че той беше заболял от бронхопневмония, белите му дробове бяха възпалени. На слушалката се чуваше как бронхопневмонията беше масивна, а той беше много изтощен, и беше много слаб. А той беше изтощен от работата, а слаб беше, защото той не можеше да поема редовно храна, защото беше с изрязан стомах от операцията срещу пробитата му язва още по времето, когато е бил в затвора. И трябваше да се започне едно лечение.
И аз казвам: „Мария, той не е за тука. Трябва да го изпратиме в болницата, защото казвам тука ще умре. Аз няма да мога да се справя."
И тя казва: „Ако го изпратиме в болницата, той там ще умре. Не ще умре, а те ще го уморят, а аз няма да мога да се грижа за него. А без мене, той ще умре. По-хубаво да умре тук, отколкото в болницата."
Казвам: „Добре де, ако той умре тук, после няма ли да ни обвиняват т.н. Братство, неговата сестра и неговите братя?"
- „Не, казва - няма да ни обвиняват! Аз поемам отговорността!"
Казвам: „Добре. Да не стане така, че после аз да бъда виновен - да ходя по следователи, и да се занимавам със съдилища и т.н., защото аз съм лекар, имам отговорности. Аз отговарям пред закона, аз не отговарям пред този или пред онзи."
- „Не казва, това няма да се случи." Казвам: „Добре."
