Така, че спомням си един много смешен и забавен случай. Беше една пролет. В онази пролет и в онзи месец март, където котараците и котките се любеха, и където там, където имаше къщи и котараци и котки, в разстояние на един месец не можеше да се спи от протежния вой на котараците. Вие нали сте чували как те не мяукат, а реват? Реват, за да им се задоволи техния котешки нагон. Така, че една пролет гледам там на капандурата, на покрива, беше застанала една котка хубава, писана мацана. Стои, чака и гледа през прозореца в кухнята. А в кухнята се разхожда котарака с вирната опашка. Вие нали знаете какво значи капандура? - Това е едно прозорче, което беше направено там на покрива, и това прозорче имаше стъкло. Целта на това прозорче беше, да осветява горния етаж. Така, че тази котка, откъде беше надушила и разбрала, че тук има котарак, и този расов котарак се казваше Мачо с вдигната опашка, аз не знам! Но тя беше разбрала, беше открила този котарак и сега стоеше там - ден и нощ седи там, и чака и оглежда котарака. Котарака мяуче, поглежда, оглежда се, качва се по стъпалата нагоре и също мяуче, обаче, тя горе е на покрива. Няма кой да го пусне. И така - ден-два-три, и така, поглежда я нагоре този котарак, измяуче, но никой не го пуска. Накрая Мария не издържа и го пусна. Отвори му външната врата, той излезна и след минута тази котка, която стоеше там и го чакаше, изобщо изчезна. Изчезна, махна се и не се видя повече. И никога повече аз не я видях.
