12.7. КОЙ БЕШЕ ТОЗИ ДУХ В КОТАРАКА, КОЙТО МИ ПРЕЧЕШЕ
Ето, това казвам аз, защото аз седя в стаята, затворил съм вратата. И отведнъж се чува някакъв трясък, аз се стресквам, вратата се отваря и котаракът след като е скочил върху дръжката на вратата, отворил я е и влиза най-победоносно, като че ли е господар на къщата с вдигната опашка! И мяуча! И отива към Мария, но преди това поглежда обстановката. Понякога измяуква и се качва в скута на Мария, но друг път започва да се движи и да реве. Тогава той прекъсваше нашия разговор.
Но беше най-интересното, че когато се разговаряхме за братски теми, по братски въпроси, той винаги идваше, отваряше си сам вратите, и идваше, за да пречи! Значи онзи, който влизаше в него, беше враг -враг и пречеше! И когато той се запътваше към стаята, аз за секундата ставах, тръгвах заплашително към него и застрашително. Един-два пъти аз така го ритнах силно, че той отхвърча. И като ме поглежда, че аз тръгвам застрашително към него и правя опит да го ритна, той тогава се обръщаше ядосано, моментално с рев избягваше. Казвам - рев, а не мяукане. Но той, когато бях с Мария, той, ако беше в нейния скут, от време-навреме мъркаше, не ни пречеше. Но, ако ревнуваше, че аз говоря с нея, и той си отвори устата с едно протежно мяукане, тя му се скарваше. Ако той прекаляваше, тя тутакси го отместваше от полата си. Той скачаше на пода, тя му се скарваше и той напускаше стаята.
Така, че в този котарак влизаха различни духове, но имаше един, който стоеше непрекъснато в него, и този, който беше враг!
