Та така, че всичко онова, което беше казал Учителят за 1975 г., се сбъдна! Сбъдна се, аз бех свидетел. И това, трябваше да го напиша. Аз бях го написал. И ето сега, минаха толкова-толкова много години! Чета този лист и се връщам назад през 1975 г. А днес е 2006 г. Това са 30 години назад! И добре, че това съм го писал 10 години след заминаването на Мария! Така, че се връщам и виждам колко неща съм записал, които сега не всичко чета, защото смятам, че някои ще кажат, че повтарям едно и също. Няма едно и също! Това са брънки от верига - ченгел след ченгел, брънка от верига, една след друга вървят.
И аз съм закачен за тази верига. И аз, трябваше да измъкна всички ония, които са там закачени на края на веригата. Да ги измъкна от забравата, от провала! И аз, трябваше да го направя. Но аз бех човек, земен човек, не бях богатир, не бех юнак с неземна и Божествена сила, а бях един обикновен човек.
И 30 години аз дърпам тази верига. И по тази верига излизаха един след друг всички онези личности, които бяха последователи на Учителя. Излезне - аз го сграбчвам за ревера и за гушата, и казвам: „Тук стой, и разказвай какво има да разказваш!" Да, тази верига съществуваше горе в Невидимия свят, тя съществуваше и долу. И така, аз успях да запиша, и до днешен ден всичко, което е записано е публикувано, и го има в тези 22 тома на „Изгревът". Но това се дължеше на тази верига, че те беха завързани за нея.
И понеже беха завързани, някой ги беше хванал, и беше ги привлекъл към себе си. И от там беше ги затирил в бездната! Та аз съм ги изкарал от бездната! И ги спасих за историческа следа, и те са живи за следващите поколения. А техните снимки ги има в „Изгревът".
Така, че това нещо го направих аз, не го направиха те! Онези, които бяха във веригата, не можеха да направят нищо, защото не бяха само вързани, не бяха само заковани, те бяха приковани за веригата, и ги теглеше оня, който ги закара в бездната. А аз дойдох и хванах другия край на веригата, и понеже бяха закачени за нея, последователно един след друг ги изваждах от бездната, и ги спасявах. И днес те са спасени, и ги има в „Изгревът". Не мислете, че това, което казвам е символика. Никаква символика! Това беше една жива, жива реалност.
Доказателствата са отпечатаните 30 тома на „Изгревът" до края на 2014 г.! Амин!
Днес е 18 май 2006 г., четвъртък, 17 часа и 45 минути.
Сутринта успях да запиша само № 11. Днеска не ми върви в четенето и разчитането.
