Като студент още, Учителят ме извика един ден и ми каза: „Петре, можеш ли да поемеш издаването на едно томче беседи?” Отвърнах, че мога*. Тогава Учителят ми каза: „Ще отидеш да купиш хартия, но ще се пазариш, за да я вземеш колкото се може по-евтино".
Отидох по книжните складове, проучих каква е цената на хартията в момента и докладвах на Учителя. Той ми каза: „Ще отидеш пак, и ще искаш да ти направят отстъпка". Ходих пак по складовете и се пазарих да ми направят отстъпка, като им казвах, че хартията има определена цена -мисля 28 лева беше за килограм - и не искаха да ми направят отстъпка.
Казах пак на Учителя, че искат 28 лева на килограм и не отстъпват. Учителят ми каза: „Пак ще отидеш и ще намериш по-евтина хартия”.
Аз считах, че това е невъзможно и бях намислил, като купя хартията колкото струва, на Учителя да я представя на по-ниска цена, а разликата да мине за сметка на нашата фирма. След като намислих това, един ден отидох в склада на „Самуил Патак” з. дружество, и говорих с директора на фирмата да ми направи отстъпка, но той пак ми отговори, че не може да ми направи такава. В същото време гледам, че той пазари хартия на един комисионер, на когото я дава с известна отстъпка. Погледнах към комисионера и той ми направи знак с очи да го чакам вънка и аз излязох.
Като излезе вън, комисионерът ми каза: „Ти искаш хартия с намалена цена, нали? Добре, аз ще ти я дам по 23 лева килограм”. „Добре, казах аз, докарай хартията на еди-кой си адрес и веднага ще си получиш парите”. Той докара хартията и му я платих по 23 лева, вместо по 28 лева, както трябваше да я платя по склада.
Докладвах за това на Учителя и Той ми каза: „Нали ти казах, че ще се намери и по-евтина хартия". Значи, Учителят е знаел за тази възможност и е настоявал да я използуваме.
------------------------------------------------------ *Забележка на съставителя: Хартията е за издаване на беседите на Сила и живот, серия 6, която е доста обемна. За Петър Камбуров виж „Изгревът", том VI, с. 181-222.
