Сестра Б., от гр. К. току-що се запознала с идеите на новото учение, посещаваше редовно събранията на местното братство и ревностно проучваше беседите на Учителя, които се четяха в салона на Братството. Тя копнееше да отиде в София на Изгрева, да види тамошното братство, да се запознае със софийските братя и сестри, за които тя си мислеше, че са светии, и най-вече да види Учителя. И наистина, в скоро време тя можа да осъществи това си желание. Отиде в София и след като престояла на Изгрева 2-3 дни, се върна дълбоко разочарована от проявите на някои братя и сестри изгревчани.
Тя сподели своето разочарование с един от старшите братя и го помоли да й обясни тия неща.
- „Вие имате ли къща с двор и градина" - запита я братът.
- „Да, имам”.
- „Дворът ограден ли е? - Има ли ограда?"
- „Разбира се, може ли без ограда!”
- „Защо ви е тази ограда?"
- „Естествено, за да се запази градината от разни животни, които биха влезли и биха повредили дръвчетата и цветята, а също и от злосторници”.
- „А как таксуват оногова, който прескача оградата?"
- „Писанието казва: „Онзи, който не минава през вратата, а прескача през оградата, е крадец и разбойник".
- „Наистина, оградата има важно предназначение, отговори братът. А сега ще научите, че както всеки двор, всяка градина имат ограда, която да ги предпазва от покушенията на живота и злосторници, както вие се изразихте, също така и Изгревът си има своя духовна ограда, драга сестро. Всички слабости и грешки на нашите братя и сестри, на които вие сте се натъкнали, не са нищо друго освен, именно, оградата на Изгрева. Като се доближат до тази ограда неготовите казват: „Тук не е за нас” и се връщат назад.
Точно това е станало и с вас. Вие сте се доближили до оградата, пожелали сте да надникнете през нея в Изгрева и. понеже оградата на Изгрева е от „бодлив тел", скъсали сте си роклята и сте се върнали разочарована ...
Изгревът, любезна сестро, има една свещена врата, наречена врата на Любовта. Всеки, който намери тази врата и похлопа на нея със смирение и чисто сърце, нему братята и любовта ще отворят, ще го въведат в Изгрева на светлината и Учителят на мъдростта ще му се изяви...
Пожелавам ви, прочее, когато втори път посетите Изгрева в София да не надничате през оградата, но да влезете през вратата...
- „Бог да ви благослови, мили брат, за хубавото обяснение, което ми дадохте! - Вие тъй картинно ми обрисувахте положението, в което съм изпаднала, когато бях на Изгрева, че ми стана и радостно, и смешно! - Сега вече разбирам, защо българските учени и духовници не могат да разберат великото учение на Учителя. Очевидно, дойдат до бодливата ограда и се връщат назад. А французките професори, югославските и латвийски учени сигурно са намерили свещената врата, за която говорите”.
- „Да, сестро моя, нашите учени, благодарение на своето предубеждение, са стигнали само до оградата, а чуждестранните учени със своето искрено търсителство намериха свещената врата, влязоха през нея и разбраха великата истина. Те си отпътуваха, отнасяйки в своите души свещения пламък на новото учение и вдъхновени от високия идеал за служене на Бога. Те ще разкажат на своите сънародници, че в малка България има нещо велико - това е учението на Учителя на Всемирното Братство, чиито свещени принципи: Любов, Мъдрост и Истина въздействуват здравословно върху страдащите човешки души и ощастивляват всички, които ги прилагат в живота си".
- „Благодаря ви още веднъж, мили брат, за хубавите думи. Идеята за оградата залегна като един жив образ в моето съзнание, за да ми напомня всякога, че наистина „ограда" се слага, за да не влизат животните и хората, а „врата" - за да влизат человеците”.
Петър Камбуров
------------------------------------------------------------------------- *Забележка на съставителя. Публикувано и в: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 271, 15.01.1941, с. 3.
