Човек се връща на някои неща, когато те се отдалечават от него. В случая не е важно дали отдалечаването е реално или привидно. Ние знаем, че всичко онова, което не е родено по плът, ще преживее вечността. Ценните нещо, споени от нематериални елементи не изчезват, не умират, не се губят. Великите идеи в които Божественото е изляло своя сок остават да живеят вечно. Онова, което Учителят е изградил в света на идеите ще преживее вековете - семето е било чисто и сито, плодовете също ще приличат на семето.
Нека се върнем на ония години, когато за първи път се отзовахме всред едно общество от хора, които за първи път виждаш, членове на едно голямо семейство с които почти не се познаваш и тоя, който те завежда там и пръв те запознава с всички, казва ти ясно и недвусмислено - това е нашето братство. Казана там, тази дума ти звучи необикновено не поради етимологическата стойност, а поради онова дълбоко чувство, което изпитваш, когато за пръв път срещаш тези хора, които те гледат по един необикновено сърдечен начин, в очите им сияе някакво усмивка спокойна и сдържана едновременно, от тях лъха особена топлота и съвсем естествено те ти подават ръка и ти казват: “добре дошъл” - говорят ти направо на “ти” и най-важното намираш, че всичко точно така трябва да бъде, не се учудваш и изненадваш, нали си копнял за неща необикновени, необикновени трябва да бъдат и отношенията между тези хора, които ти се струва, че отдавна познаваш, че те ти са скъпи. След това оглеждаш цялата обстановка и намираш, че по цялата земя от първия до последния паралел за тебе няма друго място което да бъде толкова приветливо, топло, сърдечно, както това, което твоя приятел нарече братство. Развълнуван си, но не и смутен, изпитваш красиво чувство, не знаеш, какво да кажеш, но не си притеснен. След един час, когато хубавата песен зазвучи и беседата е прочетена вече, ти усещаш, че към тебе лети нещо сияйно и че ти най-после си успял да се докоснеш до реалното, значимото, което има своята скрита цена; ден след ден тази реалност ще ти открива все по-нови и по-нови ценности. Доволен си, окрилен си и понесъл в сърцето си нова радост, в ума си ново разбиране, ти откриваш, че най-после си намерил търсеното, очакваното.
Ние бяхме много млади, когато пристъпихме прага на братството - едва имахме деветнадесет години, но сякаш бяхме живяли много и бяхме успяли да преживеем всичката празнота и суета на обикновения живот. Как се бе случило и къде точно бяхме успяли да получим този поглед за живота трудно бихме могли да кажем. Може би от книгите. От училищната скамейка ние се отзовахме в свят, който криеше забележителни ценности. Разбрахме, че това сме търсили и нищо друго. Копняли сме за един живот хубав, реален, здрав, чист, светът на братството може би, светът на семейството. Отзовахме се там след някакво дълго или кратко отсъствие и имаш неотразимото впечатление, че се намери в една класна стая, малко различна, в която неотдавна си бил, отношенията между учениците са топли, непринудени, искрени, естествени. Никой не те пита, кой си, откъде идваш, в какво вярваш и в какво не вярваш. Само ти правят място помежду си, за да седнеш и ти и започват учебните занятия. И това е било открай време, винаги до този момент, когато думата чута за пръв път оживява в нова сърдечна светлина. Тогава започва новия живот. Откриваш простата истина, че човек вечно копнее за човек; да бъде близо до него, да общува с него, да обменя мисли с него, да си каже и да чуе болката на другия, да си помагат по време на нужда и да си бъдат с една дума съученици седнали, на един чин или през един. И като венец на всичко усещаш, че в сърцето ти прелива безкористна обич, нещо чисто прелива и този човек ти става приятел и още нещо - брат. Каква красота - мигом светът получава друга украса, слънцето грее по особен начин, звездите блестят необикновено големи и ярки, цветята цъфтят богато, уханието им се чувствува навред - светът се е променил по магичен начин; в същност промяната е станала дълбоко в съзнанието, в душата, сърцето, ума. За пръв път откриваш, че в света е настъпила пролет, не тази нашата метеорологичната, а пролетта на един живот, на един век, на една епоха и целият мир лежи край тебе окъпан в светлина и топлина, които за първи път виждаш и усещаш.
Когато мислиш за себе си, намираш, че си се родил със звезда. Щастлив си, че можеш да говориш от сърце с тези непознати и познати мъже, жени, млади и стари, които си настигнал по своя път и си ги открил като нещо много ценно - истинско съкровище. На тях можеш да се довериш, когато имаш да решаваш труден проблем, с тях можеш да споделиш, когато те намери голяма скръб и голямата радост, от тях можеш да поискаш помощ, когато парите не ти достигат, те са готови да ти построят жилище, ако старото ти жилище е станало негодно. Защото между тях има и майстори зидари. Чудно наистина, невероятно е всичко това, защото те се наричат по между си братя и сестри -така им казва Той да се нарекат и Той, Той, най-големият брат между всички, Който е дал нееднократен пример за всички горе изказани положения в които може да изпадне всеки човек. Разменната монета между тях се казва на наш език - обич, любов. Ала за нея те не отронват дума, не я споменават, не я казват, гледат само да я живеят. Усещаш, че светът широко ти е отворил вратата и те кани за велики дела. Ти си намерил своето място в света и сега можеш да живееш по нов начин, както повеляват принципите на това братство, принципите на Неговото учение. Рядко споменаваш думата братство, защото си потопен в него.
Късно, много късно, ние се върнахме на тази дума и някак си осторожно и внимателно пристъпихме към това понятие, което живо ни посрещна и ни откри всичката събрана красота - това се случи, когато братството бе поставено на изпитание, когато ударите върху това братство започнаха да следват един след друг; законът, човешкия закон облечен в светска власт се опитваше да унищожи идеята, нас не можеха да ни унищожат, времето на инквизицията и вартоломеевите нощи бяха вече далечно минало. За братството се говореше като отявлено гнездо, което трябвало да се разруши, да се разсипе. Тогава ние се върнахме назад, миналото оживя като нещо премного живо и силно и всичко, всичко, което бе минало - цялата идейна постановка и живата история на това братство се изправи пред нас като монументална сграда по-блестяща и по-здрава, откогато и да е било. Странно чувство - неотразимо всичко ни привличаше, на него се върнахме с всичкия жар, не само да го защитим, но и да го живеем; върнахме се като хора, които усещат, че държат в ръцете си ценности, които никоя земна сила може да ги отнеме. Братството и като идея и като здрава сграда построена от силни ръце лежеше пред нас недокосната и величествена в първичната си красота и сила, създадена през епоха, която няма да бъде забравена и неотчетена - една велика идея, която смиташе праха на вековете и нанасяше последен удар върху всичко, което носеше печата на преходността, заблужденията, лъжата досежно идеите, които бяха живи и носеха аромата на вечността. Имахме много време да мислим и да се вдълбочаваме през тези години, когато братството по тяхното разбиране се беше превърнало на фикция, защото бяха изтеглили почвата под краката на братството, като го лишиха от цялата материална база. Смятаха, че братство може да съществува само, когато има пари и доброто желание да направиш братство. Ние не мислехме така. Какви бяха нашите загуби - нека не се спираме на този въпрос - ще кажем само, че всичко превърнахме на ценности - на валута, която беше валидна във всичките светове, нека да звучи странно това, но няма да се доизкажем - скромността беше отличителна Негова черта, тя стана и наша . Тогава видяхме, че онова, което се разкрива е много красиво и много ценно - несъкрушимостта на идеята, несъкрушимостта на братството, което някога ние намерихме, като готова построена сграда в която топлосърдечно ни поканиха ония, които бяха дошли преди нас. Тогава ние решихме да потърсим историята, да проследим времето, да огледаме живия материал, да намерим спойката - живата спойка, които оформиха и здраво споиха братството. Нашето изследване се увенча с пълен успех. От всичките данни, които ни чакаха, ние изплетохме венец - жива плетеница на багри, на тонове - една симфония на труд, усилия и работа, които родиха изпод Неговите пръсти една нова обществена единица рядка по своята красота, чистота и топлота, а най-вече рядка по своята принципност и по своя морал. Основите бяха положени внимателно, грижливо, осторожно. И тези основи, смеем да кажем, бяха много здрави, огън нямаше да може да ги изгори, нито водата да ги унищожи. Така градеше Той. Той не обичаше крещящите тонове, не обичаше шума, не обичаше бързите темпове, големите обещания и многото думи. Той градеше за векове и всичко трябваше да бъде здраво, качествено, устойчиво. Както при изграждането на семейството основния елемент е любовта между всичките членове, така също и тук важния елемент беше любовта.
Той не започна с много, започна с трима души и през една година, първата съборна година, Той свика на събор тримата. И тези трима първи ученици на Учителя не се стърпели да не кажат: “Учителю, Събор с трима души!”, но се отзовали с абсолютна точност на уреченото място и време. И първият събор се състоял по всичките правила, и основите на братството бяха положени. Тези ученици бяха първите на Учителя и те като нас се чувствували в средата си, единственото място на тоя свят в което се чувствуваме добре и с право, намираш там съкровен блян на човечеството, намираш братството. Както първият слънчев лъч при изгряването на слънцето огрява най-напред само върховете на планините, така също идеята добива бавно своето значение и сила за ония, които са готови да я възприемат и приложат.
Като нива добре разорана и още по-добре посята братството щеше да се разраства, за да закрепи здравите си корени в добрия чернозем на българския народ - братство не може да се образува от какъв да е човешки материал, нито от кой да е ваятел. Ние опитахме това и тази опитност ни струва много скъпо. Братство има само там, където царува Любовта, където царува доверието, където царува безкористието - без тези три елемента братството е гола фраза, опит на честолюбци, които имат манията да мислят, че тази работа е проста и лесна, само да си дадеш малко труд. Те имат манията още да мислят, че са родени да бъдат ръководители, наставници, учители - физиономията на такива честолюбци ни е добре позната.
На земята не съществува нещо по-красиво, по-прекрасно и по-светло от тази човешка общност, наречена братство: тя ни приближава до семейството и нещо повече от него. Атмосферата там е любов, доверие, мекота, красота. Един лъч докосна изнуреното човечество, една нова вест бива оповестена и един жив опит бива направен - този опит бе удостоен с успех - на Земята може да се постигне тази идея, може човечеството да се изкачи на този висок връх. Пъртината е разбита, пътеката лъкатуши, светла и добре трасирана, най-напред от Него, а после от другите... Братството трябва да се внесе навсякъде: идеята
като благодатен дъжд трябва да проникне пластовете на човешкото общество. Задачата на бялата раса е да реализира идеята. Братството е новото, което може да послужи като арка през която родените през двадесет и първия век ще минат; братството е изгряването на новия ден, настъпването на новата пролет, когато Любовта ще царува и доверието ще бъде разменна монета. Братството това е блестящото утре, което чака обновения човек, преуморен от войни и борби - най-голямото насилие на Земята.
