57. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

14 март 1917 г., кота 1248

14 март 1917 к. 1248

Учителю,

Било угодно Богу вчера да се срещнем с насрещния противник французите. От 3 дни - 11, 12 и 13 със силен барабанен артилерийски огън обстрелва позицията на полка и състоящите такива. Вчера на 2 пъти - в 27г и 2.00 часа сл. пл. предприе се 2 последователни атаки към кота 1248. И двете бяха отбити изглежда с големи загуби за него. В 3.10 часа бе свършен боя. В часа почти до вечерта и през цялата нощ артилерийския му огън бе най-силен по окопите и ходовете за съобщения. Види се под прикритието на него е събирал убитите и ранените си.

И в сегашния, вчерашния случай Учителю Господ бе, Който воюва и нанесе поражение на противника, като го обърна в бягство. Скромните военни труженици от Бдинския полк благодарят на Небето за големите Му милости изказани тъй щедро вчера и вярвам, че тия големи милости и съдействие на Небето ще продължават да се изливат все тъй изобилно и за в бъдеще към нас. Закрилата на Небето е голяма, всяко свято и велико дело иска своите жертви, но нека Господ Бог на Силите ни помага всякога за довършване с успех наченатото дело - Неговата десница ни пази от ухищренията на Лукавия и да работиме с всичкото си сърдце, с всичката си душа и с всичкия си ум за Господа. Умората е голяма, изнурение силно. ... нервно напрежение гигантско - Господ Исус може само да ни облекчи и да ни отнеме товара. Очакваме Го.

Целуваме десницата Ви Учителю.

Ваш верен, послушен, покорен ученик

М. Сотиров