265. Залязващото слънце

Една топла вечер работехме още с Владо на "Извора на Доброто", когато Учителят ни доближи и заговори: "На Луната живеят сто хиляди адепти. Те строят културата си под кората на Луната. Те обичат слънцето и събират много слънчева енергия в огромните циркуси, които прекарват под кората на Луната. Те се

интересуват от хората и нощя слизат, да ги проучват. Те държат връзка с хората."

Беше залез. На запад небето бе пламнало от огромния огнен диск, които бавно потъваше зад далечните планински хребети. Учителят ни обърна вниманието към залязващото слънце, но ние с Владо не разбрахме какво Той искаше да ни каже с това. Чак на 27 декември ни стана ясно. Стояхме до Учителя, потънали в размисъл. Винаги при залез слънце една необяснима тъга обзема сърцето ми, но този път тъгата я нямаше, защото до нас стоеше Учителят. Мислех, че ще бъдем така с Него безкрайно дълго време, никога не можех да си представя някаква раздяла с Него. Слънцето бавно изчезна, а ние тримата стояхме до изворчето неподвижни.(Забележка: Виж "Изгревът" т. IV, с. 489)