228. Последната пасха в дома Темелков

Сгушеният бял дом в подножието на стръмен планински рид е приютил Небесния Пратеник, преживяващ тежката съдба на непокорен твърд народ. Но Той вижда във всичко светлата страна, великото невидимо благо и е дошъл сред коравия, упорит български народ, защото му трябват най-твърдите камъни, върху които да построи Новия Храм на Новото Човечество. Той е в дома на Темелко - твърд темел, здрава канара, която е поставил в основите на храма си. "Този, същият Темелко, казва Учителят, е онзи брат в Йерусалим, който приюти Христа и учениците Му, последните дни на Спасителя на земята." В дома му Христос яде последната пасха и произнесе последната молитва за единението на човечеството и за сливането му със Своя Създател - Баща, през бъдещата епоха, когато ще се реализира Царството Божие на земята..(Забележка. Виж "Изгревът" т. II, с. 312­ - 313) При същия този предан брат сега отседна Учителя през последните дни на пребиваването си на земята, където изля последното си благословение и си замина завинаги от земните ни очи. Девет месеца Учителят остана в малкото селце, които месеци бяха бременния период на новото мистично раждане, което се извърши там. За девет месеца Той завърши делото си на физическото поле и си замина, за да започне великата работа в духовния свят.