17. Виржиния и Тодорица Станчеви

Сестрите Виржиния и Тодорица Станчеви са родени в Свищов в Преображенската махала. Завършват стопанско училище в Свищов. Виржиния като шивачка в Свищов работи с няколко помощнички и качеството на нейната работа и докарва клиентки чак от София. Прилага идеите от Словото на Учителя Беинса Дуно в живота си. Посещава съборите от първите години на Школата. Посреща приятели в домът си. За едно такова гостуване разказва Гради Минчев:

"Като привърших работата си в Никопол, после отидох в Свищов. Там имахме една сестра Виржиния. Тя като научила, че съм в Свищов, дойде и ме заведе в къщи и ми каза: "Брат, ето аз съм шивачка", имаше две-три момичета там да и помагат."Вечер стаята е свободна. Ще спиш тука." Викам: "Добре сестра. Ами колко лева наем ще ми вземаш?" "Никакъв наем няма да ти вземам. Ще идваш тук и ще ми бъде много драго". След няколко дена пристига в Свищов сестра Цвета Симеонова. Тя нали беше художничка, а знаеше, че работя на пристанището. Намери ме значи на работата ми, аз я разходих по Дунава с лодка. Сестра Виржиния пък, понеже не ми взема наем, аз и направих някои работи, като мивка, казанче за мивката и и помагах каквото мога през свободното си време [19-228].

Фанка Мушмова си спомня за тях като за добри и предани на Учителя сестри.

Сестрата на Виржиния, Тодорица /Ричка/ отива в София, живее на Изгрева и работи в Съдебната палата като машинописец. Живее на Изгрева, където посещава занятията на младежкия и общия окултен клас на Школата [18-573].

Ричка помага на свищовци при идването им на Изгрева, за участието им в съборите. През 1931 година заедно с Надежда Конова, Пеню Ганев, Олга Славчева, Елена Хаджигригорова и други приятели обикалят Рилските езера. След 1944 г. е посрещнала Християнка Иванова при първото и самостоятелно посещение на Изгрева, завела я на беседа и на Паневритмия.